nabore.bg

Тежката дума

Голям берекет през 2014-та: 3 правителства, два парламента!

Четири милиарда изчезнаха в КТБ, но пък 8 милиарда дръпнахме кредит - ще му мислим после като ги връщаме

 

Наскоро си намерих в мазето стара кутия от локум. Предполагам, че някой си е държал нещо в нея – снимки, картички, писма, но снимките са се разсипали, писмата са се загубили, а картичките с поздрави от родното Черноморие внуците отдавна са продали на антикварите.

Кутията ме наведе на размисъл – на колко години е локумът?

А също – колко бързо минават годините...

Ето – тази. Докато се обърнем – и тя – заминала! А не беше лоша година! Каквото и да ми говорите, тази година беше най-успешната от сума ти време насам!

Не вярвате? Ами – ето например, тази година си имахме най-много вода на глава от населението! Толкова много вода, че загубихме интерес към екскурзиите до Венеция. И почнахме да си купуваме не велосипеди, а надувни лодки!

При това напояване и берекeтът не закъсня! Имахме двойна реколта – пролетна и есенна. На парламенти. Два парламента годишно – кой ти ги дава!

За правителствата изобщо да не говорим – в други години от зор си имахме по едно правителство годишно, тази – цели три!

Наспори годината и на партии – в началото ни управляваха две, а третата не си признаваше много, сега – ако разфъчкаме коалициите – поне двайсетина наведнъж! Даже премиерът не може да им хване края – à е рекъл нещо напреки, à се окаже, че е докачил коалиционен партньор.

Голям берекет! Кво ще ги правим – направо се чудя! Може би е време да помислим за износ на излишъците – това чудо, държавният бюджет не се пълни само от печатницата на банката! В Китай, например, има сума ти народ – милиарди! На толкова много хора даже китайците не могат да им измислят партии – дайте да вземем да им изнесем няколко, хем тук малко място да се отвори, хем и там да заживеят пълноценно политически!

И – пак почнахме да се замогваме! Двайсет години след една друга много успешна година най-после отново започнахме да ставаме и да лягаме с притеснения не за цената на тока, а да се тревожим къде ни изчезват милиардите.

Някакви три-четири милиарда изчезнаха, сякаш крава ги близна, ей така – както ги имаше, изведнъж се оказа, че ги няма. Но, нали ви казвам, годината бе изключително добра – изведнъж както се оказа, че ни няма четири милиарда, се намериха цели осем! Вярно, на кредит, но не от ония, бързите, дето после идват и си ги взимат с бой, защото държавата няма как да я ошамариш. Държава е това – има си армия, три самолета, десет танка в движение и сто и осемдесет генерала – сила, разбираш, не може да я шлеви който си иска! Пък да не ни е за сефте – ние толкова кредити сме изплащали! Ако си сметнем платените лихви, ще излезе, че петнайсет от четирийсетте години трудов стаж сме работили за банките. За трудовия стаж на държавата не знам, но гледам, че започна да празнува някаква своя двайсет и пета годишнина и да ни обяснява за неспирния си прогрес, както сега казват на всестранния възход.

Та, извинявайте, завеян съм напоследък, забравих защо ви дърдоря тия работи, разказвах, че намерих стара кутия от локум, а на нея пишеше „25 години обикновен локум”... Обърнах я от другата страна, но хартийката с датата на производство беше откъсната.

Някой да знае кога е открит локумът?

Ако не знае – нищо, празници идат, да си пожелаем тази година – обикновен локум, догодина – с орехи!

 

Румен БЕЛЧЕВ 


Румен Белчев

Румен Белчев