nabore.bg

Архивите са живи

Георги Димитров издействал издръжка от 18 000 франка за малкия Симеон II

Сталин дал благословията си царското семейство да се пресели в Египет

 

Съдбата на царското семейство до референдума през 1946 г. е била непредсказуема. Невръстният цар Симеон ІІ е държавен глава до деня, в който общонародното допитване отхвърля монархията. Станал министър-председател Георги Димитров се среща с регентите и ги успокоява: “И косъм няма да падне от главата на цар Симеон ІІ”. За да каже тези думи, Димитров безусловно е съгласувал всичко със Сталин.

Правителствената охрана пази и двореца Врана. Полагат се грижи нищо да не липсва в бита на царския дом. Обилно е снабдявана и трапезата. Ала царица Йоана е усещала опасността – за това говорят и писмата й до регента с най-голяма власт – комунистът Тодор Павлов. Често се среща с него и му пише писма, в които иска всичко – от свободата, до някои хранителни продукти. Любопитното е, че

 

марксистът-философ Павлов полага всички грижи,

 

 за да спаси царското семейство. Той пише до партийните лидери на БКП и настоява за справедливо решение. В писмо от 9 август 1946 г. регентът-комунист информира другарите си от Политбюро за състоянието на царица Йоана: “Външно тя се държи доста стегнато, без да проявява никакви сантименталности, лични пристъпи, но личеше, че е много разтревожена и уплашена от хода на развиващите се събития... Царицата няколкократно, посочвайки ми някои статии и лозунги в пресата ми каза: “Разбирам политическия смисъл на тези статии и лозунги, но дали всички читатели ще се вслушат в думите”Смърт на монархизма” и не ще си направят някои от тях извода “Смърт на монарха”?

Аз решително я успокоих в това отношение и тя замълча, но продължи да гледа уплашено и да свива устни скептически...”

Тревогите на регента са основателни. Радикалните сили в новата власт са настоявали за ликвидиране – нека си спомним

 

екзекуцията на семейството на руския император Николай ІІ

 

при сходни обстоятелства. Други са искали да екстрадират царицата-майка и децата и в СССР, а това би означавало гибелта им в сталинските лагери.  По същото време Народният съд осъжда на смърт братът на Борис ІІІ княз Кирил. На 24 юли 1946 г. Тодор Павлов предупреждава Политбюро на ЦК на БКП (к): “Ако оставим семейството в страната, ще трябва да го държим в режим на постоянен домашен арест, но въпреки това не ще успеем да го изолираме от реакционните наши военни и др. Кръгове, които ще го направят свой реакционен идол. А да ликвидираме физически семейството или поне бившия престолонаследник би било, според моето убеждение (може да се лъжа, но съм убеден в това) във всяко отношение ще е неизгодно, както за нас самите, така и за СССР...”

Регентът предлага да се изпълни молбата на царица Йоана, като й се разреши да отпътува в Египет.

Генерал Лукан Варадинов, началник на личната охрана на Георги Димитров по това време разказва в своите спомени: “Непосредствено след проведения референдум на 8 септември 1946 г. при среща с министъра на външните работи проф. Петко Стайнов, Георги Димитров му предложи министерството да помисли каква издръжка да бъде определена

 

до навършване на пълнолетие на Симеон,

 

като се съобразят с международния стандарт и какво да бъде държавното участие при изпращането на царското семейство до Египет, където царицата е пожелала да се установи на местожителство... Само след няколко дни по прекия телефон от Министерския съвет ми се обади проф. Стайнов и помоли да информирам Димитров, че комисия, излъчена от външното министерство, Министерството на финансите и Регентството, предлага на Симеон Кобургготски да се определи издръжка от 18 000 швейцарски франка до навършването на пълнолетие. Това предложение да се оформи в правителствено решение, беше указанието на Димитров.”

По нататък в мемоарите си генерал Варадинов си спомня, че по изричното указание на Димитров царското семейство натоварва три вагона с багаж

и начело с о.з. генерал Мархолев си замина, по желание на царицата, за Египет. Пътували са с най-модерните вагони, закупени някога от цар Фердинанд. Багажът е натоварен на специалната влакова композиция,

 

направо от ж.п. линията, прокарана до двореца Врана.

 

Автентичните писма на царица Йоана до регента Павлов, разкриват, че обещанията на властите не са били изпълнени веднага. На 18 март 1947 г. тя пише от Египет да й бъдат върнати някои личните вещи: “Те не са много работи и материалната им стойност може да не е особено голяма, обаче стойността им като спомен е твърде голяма за мен, и желая децата ми да ги имат...По въпроса за автомобилите и мебелите, моля ...да ми се изпратят така, както ми е било обещано от всички...Сигурна съм, че ще настоявате там, където трябва, още повече...това ми е обещано.”  В друго писмо Йоана моли да се припомни на Георги Димитров и Кимон Георгиев за дадените от тях обещания: “...Да им кажете, че ще получа една “глобална” сума, като обезщетение на всички частни и лични имущества, които останаха в ръцете на българското правителство. Вие знаете, че те бяха много, същият

 

ангажимент беше взет от тогавашните регенти.

 

Тия обещания, както знаете, не бяха изпълнени.” В ново писмо от 3 юни 1947 г. тя отново моли: “Драги Павлов, извинете ме, че така Ви безспокоя, но идвам при вас така с грижите си... Животът тук е извънредно скъп и става мъчно за мен да посрещна всекидневните разходи и тези около децата и възпитанието им. Родителите ми го желаят, но не са в състояние сега да ми помогнат. И естествено, че си спомнувам за обещанието, което направихте от името на правителството. Не зная дали разбирате колко ми е неприятно да повдигам материални въпроси... обаче за жалост съм принудена да го направя, тъй като минаха девет месеца и нямам никакво известие по въпроса. Уверена съм, че ако кажете на господин димитров положението на децата, той няма да се откаже от думите си и ще иска да ни помогне.”     

Тодор Павлов (с писмо от 20 юли 1947 г.) иска съдействието на министър-председателя Георги Димитров: “Вярно е, че навремето си ние, регентите, по указание на бившия министър-председател Кимон Георгиев,

 

бяхме казали на бившата царица,

 

че нашето правителство е наклонно да обмисли въпроса за отпускане на някаква субсидия за нея и децата й”. Павлов предава на Димитров всички писма на Йоана и настоява обещанията да бъдат изпълнени – тези документи днес се съхраняват в Централния държавен архив, във фонда на Георги Димитров.

По всичко личи, че обещанията на ОФ-правителството към царската фамилия са изпълнени след 1947 г. До навършването на своето пълнолетие Симеон ІІ е получавал държавна издръжка (нещо като стипендия) от 18 000 швейцарски франка. До този момент бившият премиер Сакскобурготски не е опровергал този факт...

 

Д-р Боян ЗАХОВ


...и няколко години преди това царското семейство на същия балкон поздравява народа.

...и няколко години преди това царското семейство на същия балкон поздравява народа.

Регентът комунист Тодор Павлов дълго време бе начело на БАН

Регентът комунист Тодор Павлов дълго време бе начело на БАН

Министър председателят Георги Димитров

Министър председателят Георги Димитров

Малкият цар Симеон II

Малкият цар Симеон II

Царица Йоана Савойска

Царица Йоана Савойска

Георги Димитров произнася реч от балкона на царския дворец...

Георги Димитров произнася реч от балкона на царския дворец...