nabore.bg

Литературен мегдан

Гаргата Бебо

Разказ                                                      

                                                                                     

 Николай и синът му Златомир Илиеви приключиха с тренировката и се отправиха към съблекалнята. Бяха доволни, че за пореден път победиха на двойки. Сервисът на Злати ставаше все по-добър и нямаше тенисист сред тези, с които тренираха , дето можеше да го връща успешно. Николай съжаляваше, че поради липса на време, а и на средства, не го водеше някога по турнири. Може - би щеше да израсне в тоя спорт. Освен сервиса и бедхенда   с двете ръце беше усвоил много добре.   Малко му трябваше да подобри точността на форхенда, но Златомир  се стараеше и вече грешките бяха далеч по-малко. На метри, преди да влязат, Николай едва не настъпи някакво птиче. Още живо, но без изгледи да изкара дълго. Не приличаше на врабче,  макар,  перушината му да сивееше  - беше по-едро и с по-дълъг от врабчия, клюн.  На излизане от съблекалнята на тенис комплекса, освежени от душа, бързаха да се качат в колата, защото тоя път се позабавиха и Цецка със сигурност  се  тревожеше. Видяха, че пилето лежеше на същото място и  береше душа. „Татко, защо не се опитаме да го спасим“ – попита жалостиво Златомир и баща му, сякаш това чакаше, се наведе и го вдигна от земята. „Сигурно е гардже“,  компетентно реши той, хвърляйки поглед към дърветата с гнезда, откъдето предполагаше, че е паднало...

 В къщи  почистиха със спирт   раната, а  с пипетка  му дадоха вода. И трохи хляб -  преди да се свари  яйцето. И пилето взе, че се окопити. Стъпи си на краката, дори издаде някакви звуци.

Бебо, както кръстиха гарджето, растеше. Купиха му голяма клетка от зоо - магазина, откъдето му  вземаха  и храна. Заедно с гранулите, много обичаше  да си похапва кайма. Но  не беше претенциозно пиле – ядеше всичко, каквото му слагаха в паничката. С всеки изминат ден се виждаше, че заяква.Николай се рови дълго време в Интернет, за да разбере какъв е полът на Бебо. Независимо, че бяха свикнали да го наричат Бебо, много бързо щяха да заменят „о“ с „а“. След като разгледа мострите снимки,показващи разликата между  големината  и оперението на мъжките и женски гарги, той се успокои – мъж е... Разказа ми през смях, че е мислил в клетката  да постави огледало – този така важен женски аксесоар - и ако Бебо се застои стои пред него, значи ще има ново кръщене...

 Илиеви го взимаха със себе си и когато ходеха на вилата в Гълъбово. Птицата така се привърза към тях, че  един ден,  малко наивно, те отвориха клетката, за да проверят дали вече може да лети... Почувствал се свободен, Бебо стремително излетя и скоро се скри зад дърветата. „Дано поне да е признателен“, въздъхнаха осиновителите му. Не  упрекваха птицата  -  в края на краищата всяко живо същество се ражда с  инстинкта за свобода  - успокояваха се те...  Удивлението им беше огромно, когато след няколко минути, неочаквано гарджето се появи от някъде, направи кръг и още по - изненадващо кацна на рамото на Николай. Двамата бяха в шок, но бързо се отърсиха от него и засияха...

 От този ден Бебо  не се отделяше и за миг от тях. Клетката му беше постоянно отворена. Когато семейството тръгваше с колата за някъде наблизо, без той да е в нея  на задната седалка, гаргата излиташе през отворения прозорец и неотлъчно следваше автомобила. Е,  не спираше на светофарите, но намаляваше летежа  си и ги изчакваше... В почивните си дни Николай винаги се разхождаше с нея на рамото.  В близкия  хранителен магазин, продавачката го попита с укор:  „Защо измъчвате животинчето, като го вързвате на рамото си  ?“ . Николай само се усмихна и обеща друг път да не прави така... Но я излъга, защото след седмица отново, с пернатото на рамо, влезе в магазина. Постепенно Бебо  стана любимец на живеещите в блока. За него научиха дори от предаването „За животните с любов“ на БНТ. Един ден  Росица Кирилова и екипът и пристигнаха у тях. Надяваха се да направят интересен филм, понеже за кучета, котки, змии и всякакви други твари, през годините бяха натрупали  доста предавания, но за домашни гарги - никакви. И черньо  оправда очакванията  им. Още на прага, той ги поздрави с вежливо грачене. После им показа и другите си умения, които категорично говореха за  интелигентността на симпатичното и грозновато пиле. Бебо  знаеше да отговаря на поздрав – разбира се, на своя език. Издаде звук, имитиращ телефонния, по-добре и от  папагал - когато  гостите набраха номера на Илиеви.  Роси го повика  и Бебо веднага долетя и кацна на ръката и. Пуснаха го извън апартамента, птицата се устреми - да си помислиш, че  завинаги ще избяга - но след малко, след като Николай и извика, се  върна... Росица и операторът    си  заминаха, очарован от гаргата. Филмът, който направиха в Пловдив, се прие много добре от зрителите, обичащи животните...

 На вилата в красивото родопско село,  Бебо щъкаше по цял ден край тях, или  летеше на воля наоколо.  Чак вечерта, когато семейството се стягаше да се прибира в града и той чуеше името си,  долиташе, приземявайки се право в луксозното си телено жилище... Разбира се, имаше и критични моменти. Веднъж Николай едва го отърва от два, за щастие, неопитни сокола, които май се караха, чия да е жертвата. Друг път, котката на съседите насмалко да го изненада, много неприятно, когато  се беше съсредоточил над няколко фъстъка. Добре, че Ники я  забеляза, преди   да  го нападне в гръб...

 Имаше и забавни моменти. Красивата млада съседка,  която поканиха, с нейния съпруг, на гости,  на шега, но  и леко смутена, каза, че когато се къпела в банята, Бебо все бил на перваза на прозореца и внимателно я наблюдавал...

  Той вече е 10 годишен. Отдавна му е време да се задоми. Напоследък разреди връщането си  вкъщи. Илиеви забелязаха, че когато се прибира, друга птица, навярно приятелката му, го придружава до прозореца.Вероятно и този път любовта, както винаги, ще победи... Няма да е далеч времето, когато влюбеният Бебо ще   излети за последен път от човешкото си жилище и ще си построи на някое дърво, друго, по свой тертип. На Цецка и е тъжно от  перспективата, но Ники приема по - филосовски нещата: „Нека Бебо избере какво повече желае – пълната свобода и радостта от живота, но и  несигурността на дивия свят. Или непълната  свобода, но  сигурността на дома, в който го обичат и се грижат за него. Умен е, каквото и да реши, ще го разбера. Както той ни разбираше през всичките  тия  години“...

                                                               

                Георги СЛАВКОВ                                        


А това е Бебо - между две чаши.

А това е Бебо - между две чаши.