nabore.bg

Хората говорят

Гъдуларят Ангел Добрев: Кланяме се на Св. Валентин и Хелуин, а затриваме празниците си

За съжаление чалгата „засмуква” и много от моите студенти

 

Ангел Добрев е завършил средното музикално училище за фолклор в Котел със специалност гъдулка, а после и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив със специалност фолклор. От 1982 г. до днес работи като солист и оркестрант в БНР и като аранжор и композитор на народна музика. Има записани над 200  пиеси във фонда на БНР. Член е на Съюза на композиторите. Съвсем скоро ще излезе четвъртият диск с негова музика, а в момента пише и първата книга у нас –

 

христоматия за изучаването на гъдулката.

 

Роден е североизточно от София в красивото село Ямна, сгушено в Балкана, но живее в столицата. Природата много ми липсва”, казва гъдуларят. Земен е, естествен, обича да копае в градината, да пресажда дръвчета, когато си ходи в бащината къща в етрополския балкан. Там е и бабината му къща. „Тук съм ял най-хубавите домашни питки с домашно сирене. Още помня аромата на хляба, който баба ми приготвяше, на качамака...” Освен че свири, Ангел прави концерти, издава дискове и преподава в Софийския университет. В сравнение със студентите преди, днешните са объркани, немотивирани, с несигурност в бъдещето си, казва Добрев. „Преди имаше разпределения и много възможности за работа, имаше художествена самодейност. Имахме идоли, на които подражавахме. В изкуството днес се наслои много пошлост. Животът ни стана една чалга. Хората обръщат повече внимание на низкото изкуство, където има кючек и голи мацки. Мен това изкуство ме дразни и съжалявам, че машината „Пайнер” засмуква много наши студенти.”

Едновременно с това, се забелязва и оживление, събуждане на българския дух, изтъква Добрев „Иначе сме загубени.

 

Валякът на глобализацията ще ни смачка

 

 и обезличи. И без друго българите сме податливи на чужди влияния и склонни да се  кланяме на чуждите постижения, а да забравяме българските. Това е много опасно. Не казвам, че трябва да се обединим конкретно около народната музика - това е само едната страна. Добре е да почитаме традициите и обичаите си. Те ни правят българи. Ако мислим, че ще станем по-големи човеци като почитаме Хелоуин и Свети Валентин, а да затриваме хубави празници като Гергьовден, Тодоровден, Лазаровден, Еньовден, много жалко.

Питаме музиканта и за Валя Балканска, която изпълнява негова песен в новия му албум. Има интересна случка с нея от 2001 г., когато продуцира диска си „Гласовете на България”. „Уговорихме се да отида в нейната къща, която се намира на една барчинка над Смолян, за да сключим договора. Пристихнах в Смолян с автобуса, а тя ми каза, че на което и такси да се кача всички знаят къде живее. Да, ама всички ми отказваха, защото пътят до там бил много лош. Един се съгласи! Пристигнах и се оказа, че Валя Балканска я няма. Мъжът й беше жив тогава – прекрасен човек! Боже мой, приличаше на Хемингуей! С хубава черна брада и коса, с прекрасно лице!

 

Погледът му беше като на орел.

 

Няма да забравя това лице никога! Оказа се, че леля Валя Балканска е хванала чувала и е отишла в гората за гъби. Казвам „какви гъби, какви гъби...”, нали имаме уговорка с нея, аз съм дошъл от София. И той каза, че ще поскита по гората па ще се върне. По едно време се прибра с голям чувал с гъби Прегърнахме се, целунахме се. Седнахме на масата. Разбира се по стар народен обичаи имаше ракия, салата! Свършихме прекрасна работа, а песента, която направих с нея, се получи уникално. Валя създава неземна атмосфера с пеенето си.”

 

Драгомира ИВАНОВА

 

 


Майсторът на гъдулката Ангел Добрев

Майсторът на гъдулката Ангел Добрев