nabore.bg

Архивите са живи

Големите мистерии: Футболната легенда Георги Найденов – отровен в Сирия?

От българския национален вратар се учеше дори великият Яшин

 

„На 31 май в 22.30 ч. се звънна. Влязоха големият брат на Жоро, зам.-председателят на "Левски-Спартак" Начев и моята кума Ангелина Стоянова - съпруга на Гацо Стоянов. Припаднах. Мъжете мълчаха. Тогава сграбчих Ангелина, повлякох я в коридора и я тръшнах в кухнята. Изкрещях: "Какво стана с Жоро?" На хладилника имах снимка на покойната ми сестра. Ангелина каза: "Сложи го при нея!"

Годината е 1970-та. Споменът – на Маргарита Найденова, съпруга на легендарния футболен вратар Георги Найденов.

И до днес смъртта на Жоро остава загадка. Пълната информационна завеса, спусната през годините на тоталитаризма, дава богата храна за любителите на

 

конспиративни версии...

 

Защото става дума за един от най-талантливите български футболисти за всички времена, вратарят пазил многократно врата на националния отбор и ЦДНА. Ето съвсем телеграфно неговото футболно досие:

  • Найденов има 61 мача в националния отбор и 21 за Купата на европейските шампиони.
  • Пази националната врата на две световни първенства.
  • Осем пъти е шампион и два - носител на купата.
  • През 1961 г. е футболист на годината.
  • Връща се с бронзов медал от олимпийските игри в Мелбърн.
  • Сравняват фигурата му с орел и пантера, а характерът - с кристал и стомана.

През злощастната 1970-та Найденов е старши наставник на „Марица” Пловдив. Организират турне на отбора в Сирия. Тръгват на 24 май.

На 30-и Жоро почти нищо не ял. Още от времето, когато бил вратар преди мач карал три дни на чаша вода и бучка захар сутрин. Така продължил да прави и като треньор. Вечерта играли карти. Жоро първи напуснал карето. Когато помощникът му Душев отишъл при него, Найденов му се оплакал, че го болят гърдите и има разстройство. Не пожелал да будят лекаря на отбора. Цяла нощ скърцал със зъби.

Сутринта докторът му бил три инжекции с морфин, за да не вика. Всички отишли на закуска – без треньора. В един момент дотърчала камериерката и казала,

 

че българинът в стая 113 е много зле.

 

Скочили вкупом. Заварили го треперещ, пръстите на ръцете му посинявали. Промълвил, че си отива. Извикали лекаря от посолството ни в Дамаск. Той донесъл кислородна бутилка, но било късно. Футболната легенда, вратарят на републиката Георги Найденов умрял с отворени очи!

На 1 юни със самолет тялото на Жоро е пренесен в България – в запечатан ковчег. Тогавашният министър на вътрешните работи Ангел Солаков забранил капакът да се вдига. Но вдовицата на покойника нарушила заповедта.

 

Трупът бил страшен.

 

„Помислих, че е на друг, разказва Маргарита. - Отворих очите му, но не бях сигурна. Надникнах и в устата на умрелия. И чак тогава разпознах Жоро по един златен зъб”.

Поклонението е на 2 юни на националния стадион „Васил Левски”. Опашката от покрусени приятели и почитатели на легендарния вратар се вие стотици метри – чак до „Графа”.

„Имаше толкова много хора, че погребението се забави с два часа, разказва Маргарита Найденова. - Ангел Солаков го нямаше и не изпрати венец. И Добри Джуров липсваше. От ЦСКА, „Левски-Спартак”, от футболната федерация, от МВР, от МНО никой не държа реч”, подчертава съпругата. И допълва:

„Щяха да го заровят тихомълком, но вратарят Итко Андонов, неговият дългогодишен дубльор в ЦДНА, спаси положението. Без да е предвидено момчето каза няколко думи за мъжа ми. После изсипаха два тона пръст върху Жоро и го забравиха. Единствен Иван Вуцов дълго ми се обаждаше да ме пита как съм”.

Рано сутринта на 3 юни Маргарита Найденова хуква към Военна болница. При проф. Богданов, който правил аутопсията на Георги.

Щом я видял, професорът пребледнял. Без да пита за какво е дошла, й казал:

 

„Няма данни да е отровен!”

 

И започнал да обяснява, че Жоро умрял от масиран инфаркт в предната част на сърцето. Бил преживял и друг. Маргарита направо му креснала: „Престанете да лъжете. Ако е имал масиран инфаркт, би умрял веднага. А имаше ли прекарани инфаркти, щеше да се разбере."

После жената проверила здравната книжка на съпруга си – нямало регистрирани кардиологични оплаквания. Пишело, че издържал много контузии поради здравото си сърце.

 

Не й дали ни смъртен акт, ни нищо.

 

Маргарита Найденова е убедена, че вътрешният министър Солаков и всесилната Държавна сигурност са в основата на нелепия жизнен край на съпруга й. През май 1970 г. Жоро се прибрал вкъщи буквално смачкан след среща с министъра. Скандалът със Солаков започнал веднага след обединението на „Левски” и „Спартак”. Жоро казал в очите на министъра, че съюз на милиционери и фашисти е невъзможен! И обединението ще съсипе два хубави отбора.

Години след смъртта на Георги  при случайна среща в Южния парк Маргарита гони генерал Солаков с викове: „Главорез! Убиец! Отровихте Жоро с чаша чай!”

Минувачи спират жената от саморазправа. Генералът се стреснал и побягнал. А истината за трагедията остава потулена в дълбока тайна и до днес...

 

Д-р Боян ЗАХОВ


Една от най-успешните гарнитури на ЦДНА - Георги Найденов е първият вляво на втория ред

Една от най-успешните гарнитури на ЦДНА - Георги Найденов е първият вляво на втория ред

В интервюта Лев Яшин (на снимката) е подчертавал, че често се е възхищавал от играта на нашия Жоро

В интервюта Лев Яшин (на снимката) е подчертавал, че често се е възхищавал от играта на нашия Жоро

Георги Найденов в националния екип на България

Георги Найденов в националния екип на България

На вратата Жоро показваше красотата на футболната игра

На вратата Жоро показваше красотата на футболната игра

Един от тъжните моменти за всеки вратар - топката е в мрежата на Найденов

Един от тъжните моменти за всеки вратар - топката е в мрежата на Найденов

Георги Найденов (вторият отляво). Вдясно от него е кумът му и съотборник Гацо Стоянов

Георги Найденов (вторият отляво). Вдясно от него е кумът му и съотборник Гацо Стоянов

Отборът на ЦДНА през 1957 г. с Жоро Найденов (в черния екип) Вляво от него е Иван Колев, а зад него капитанът д-р Стефан Божков.

Отборът на ЦДНА през 1957 г. с Жоро Найденов (в черния екип) Вляво от него е Иван Колев, а зад него капитанът д-р Стефан Божков.

ДОКУМЕНТИ