nabore.bg

Лични драми

Фронтално: За народната памет и злодея Вълко Печурката

Цвета Караянчева и Бойко Борисов да си сверят историческите часовници

 

И тази година на първи февруари, макар и вяло, беше честван „денят на жертвите на комунистическия режим”. Патетично, обаче, се изказаха председателят на Народното събрание, г-жа Караянчева, и министър-председателят Борисов. Г-жа Караянчева е показвала дефицит в познанията си по география, но в случая се оказа, че има такъв дефицит и в познанията й по история. „Другарят” Борисов, бивш комсомолски секретар, бивш член на БКП, активист, също показа липси в познанията си по историята българска. А тя не започва от 9 септември 1944 г.

И на двамата ще напомня, че т. нар. Народен съд, който анатемосват, не е българска измислица. За създаването на съдилища срещу престъпниците след войната има решение на Съюзническата комисия – САЩ, СССР и Великобритания. Така че Народният съд е напълно законен. Ние помним хилядите черни забрадки, обиколили съдилищата по това време. За опресняване на знанията по история ще посоча: По данни на Съюзническата контролна комисия за периода 1923 – 1944 г. са убити, както следва: 1923 г – 31 000 човека;

За  периода 1941 – 1944 г. – 9150 партизани с награда от 50 000 лева за глава; 22 000 ятаци и помагачи с изгорени къщи, между които и десетки деца. В затворите са били 9 000 човека, в концлагери – 31 000; интернирани – 15 000 човека, арестувани в участъци – 64 000 човека. В повечето случаи без съд и присъда.

Преди 1923 г. също са избити хиляди бунтуващи се хора – Владайско въстание, Войнишко въстание и други бунтове.

След 9 септември 1944 г. са арестувани, както следва: 18 000 човека, като след разпит са останали арестувани 11 122 човека. Осъдените на смърт са 2730, но изпълнените присъди са около 2 200. Осъдени на затвор са 6 536, а оправданите са 1856 човека. В ТВЛ са въведени 3 297 души. В лагери и затвори през 1946 – 1947 г. са били 2 000 души. В тези лагери голяма част от хората са били криминални престъпници и спекуланти. Такъв е балансът. Който е добър по математика и се интересува, да направи сравнението.

Към жертвите преди 9 септември 1944 г. трябва да се прибавят и хилядите убити и осакатени от бомбардировките на американските самолети. Виновните за това също са „клиенти” на Народния съд. На тези невинни български нещастници няма паметници и мемориали. На преките им убийци, американските пилоти, беше издигнат паметник в центъра на София!

Никой не говори колко милиарди лева са вложени от „лошите” комунистически правителства за възстановяването на София и другите градове. Не се говори и за изплатените репарации за участието на България във войната. Между другото ще напомня, че след 9 септември 1944 г. няма запалени къщи на инакомислещи, няма излагани убити хора и отрязани глави по мегданите. Няма и убивани деца. Хиляди са жестоките и неправомерни убийства преди 9 септември 1944.

Провокиран съм, обаче, да посоча конкретен случай от Етрополе за онова време. През 1944 г. изкарват на разстрел седем заподозрени за помагачи на партизаните, с които имало и жена с невръстно дете. В местността Сухата река ги завързват по дърветата и стрелят по тях като по мишени. Жената и детето гледат. В един момент към жената се приближава агентът Вълко Печурката. Реже от гърдите на жената месо и завира парчето в устата на детето. След това лови детето за краката и го удря в буково дърво, та мозъкът му се залепва за дървото. Заравят ги в общ гроб и след няколко дни кучетата изравят телата и влачат части от тях по околната ливада. След 9 септември 1944 г. новата власт извикват Вълко Печурката и му поставят условие: „Бай Вълко, ние имаме нужда от такива като теб и ще те оставим на служба при едно условие – имаш жена и дете – ще ги доведем да ги убиеш”. – „Тате-маце (употребявал е този израз), дайте ми ги да им пийна кръвчицата!”. Арестуват го и го затварят в общината (сегашният музей). Отиват двама човека да му занесат храна, той подпира с крак вратата и им казва: „Пустите ма, ще убия който кажете, ще избия и целия град, ако искате!”

Изнасям това, защото името на бай Вълко е записано на мемориала до НДК и на първи февруари му се поднасят цветя. За такива „заслуги” там са записани имената и на други като него, които имат десетки лични убийства.

За всичко това нека читателите да съдят. Г-жа Караянчева и „другарят” Борисов нека си сверят историческите часовници!

 

Христо В. ХРИСТОВ–Референта, Правец

Февруари 2021 година