nabore.bg

Тежката дума

Фронтално: Спиралата на глада носи смърт

Политиците не забелязват мизерията, а всеки ден в недоимък край нас загиват хора - без договор, без защита, без синдикат

 

В курорта с щастливото име „Слънчев ден” наскоро загинаха четирима. По-отдавна във Върбишкия проход  си отидоха две жени. Преди това в Горни Лом се взривиха петнадесет българи, а почти сме забравили за онези, които преди години буквално се изпариха в района на „Петолъчката”. Това е най-кратката хроника на бедността. Билкарите изкарваха по 7 лева на ден, хората от утилитаризиращата  ръчна дейност – по 350 лв. на месец, ромите от злополуката от „Слънчев ден” по „цели” 30 лв. на ден. Това са жертви на труд, който носи смърт.  Ако не приемеш тази възможност  - 

 

чака те мизерията,

 

 която също не е истинският живот. Жертвите по пътя ги следи КАТ, жертвите на глада са срамната тайна, за която никой не иска да говори.   

Мой много  добър приятел твърди, че когато анализира причината за своето нещастие,  винаги   тръгва по една спирала, която води до безпаричието. При загиналите наши сънародници, които си отидоха така нелепо, можем да говорим не само за спирала на безпаричието, но и за спиралата на глада. Бедността също има своята скала.  Има бедни работещи, има безработни, има хора втренчени в очите на гладните си деца, има ги и в ямата сред клошарите и несретниците.

У нас политиците винаги отлагат анализа на бедността.

 

Това не е лицеприятно пред Европа,

 

 не спускат програми насочени директно за справяне с нея. Но дали не идва времето за анализаторите на глада, така както това става в световен мащаб при някои неразвити африкански и азиатски народи. Направи ли ви впечатление, че след злополуката във „Виктория”, никой не спомена дали са цигани или роми пострадалите – по телевизиите ги наричаха просто българи?  Гладът и нещастието изравниха враждуващите често етноси. Разбрахме, че тези страдалци

 

са работници, притиснати от нуждата.

 

 Запомнихме мъката на бащата, който разказваше, че отгледал сина си със сладко и със салам . Чакаше да си го върне, за да нахрани той на свой ред своите деца  по честен начин. Без алкохол, без наркотици, без кражби.  За да се покрият сметките от вересиите. Младият мъж намери своя край под руините на луксозния хотел от времето на социализма. Там, където почиваше номенклатурата преди 1989 г., зорко охранявана и оградена от всички останали.  

Когато говорим за спиралата на глада да не забравяме да тръгнем и в обратна посока – нагоре. В случая с „Виктория” има собственик, има фирма предприемач, има изпълнител, подизпълнител, под-под-изпълнител, докато се стигне до нещастните роми, подмамени от великденската надница за арматурното желязо. На всяко едно ниво безскрупулници крадат от труда на по-низшите, за да се обогатят. Залагат на глада - без договор, без защита, без закон,

 

естествено и без синдикат.

 

 А институциите вдигат рамене. Ножицата на разделение е огромна. Мнозина са гладни за хляб, но всички сме жадни за справедливост.

Не обичам генерализациите, но ще го кажа - днешният български бизнес с малки изключения е грабителски и опериран от чувство за солидарност. А уж мутренските години са отминали! Да не забравяме, че преди век много от чорбаджиите са сядали на празничната трапеза с ратаите, а фабрикантите са увеличавали надницата на работника, когато му се роди дете. 

Тази пролет се роди нова партия, която твърди, че е на бедните и онеправданите. Ако наистина се заеме с проблемите на бедността, пред нея има огромен хоризонт за действие.

 

Но засега тя се кълне в Сириза,

 

 мечтае за успехите на Орбан и като че ли влиза в обувките на Атака за национализации и поглед на Изток. От партийното строителство, никой освен елита не е видял хаир.

Има стотици хиляди, които се препитават с по 150-200-300 лв. пенсия. За тях поддържането на здравето е привилегия, а всекидневието е едно безконечно сърфиране между най-необходимото. Трябваше ли наистина да превръщаме живота в лукс?

 

Румяна БРАТОВАНОВА


Румяна Братованова

Румяна Братованова