nabore.bg

Тежката дума

Фейлетон: Разпродажбата на илюзии не спира

Успокояваме се, че сиренето е от мляко, саламът е от месо, виното е от грозде, а ракията не е от спирт

 

Природата не търпи празни пространства, освен в дните за парламентарен контрол.

Напоследък доста народ забеляза, че тая година по магазините разпродажбите с големи намаления никакви ги няма. Няма табелки с проценти на намалението, няма залепени накриво стикери с обещания ако си купите патъци, да ви подарят и чорапи за тях.

Вместо това по стените висят свирепи предупреждения, че обувките се пробват само с чорап. Криза е – очевидно затова чорапът е в единствено число.

Но като няма намаления тук – ще има на друго място! Природата, както вече казахме, изобщо не търпи да й се мотаят разни празни пространства.

И веднага се яви първото намаление – на надежди.

Вместо големи и скъпи, в магазините за надежди започнаха да предлагат мъндзърки, достъпни и евтинки надеждички.

Че зимата ще е топла. Че и тоя път ще ни подминат оптимизацията,  реформата, преструктурирането, или каквато и да е друга от модерните думи, означаващи уволнение.

Че колата, която гори на ъгъла не е твоята, а на някой друг...

На отсрещния тротоар огромен битак предлага евтини и преоценени илюзии. Някои – с изтекъл срок на годност, но кой ти гледа – най-много на сутринта да те боли глава, от развалена илюзия още никой не е умрял.

Най-добре допреди месец вървеше илюзията, че започва надграждане на нещо над надграденото нищо, пласирана от ирландски овчарки, преоблечени в мъжки дрехи. Но тая илюзия започна да залежава, сега се харчи друга – че като си напомпаме Добруджа с химикали, за да изпомпаме шистовия газ, животът ще вземе да стане по-хубав от пролетен ден... Много стабилно върви котировката на илюзията, че след като си направим магистрала чак до морето, единствената ни грижа ще бъде как да си харчим парите, които баламурниците от Европа ще дойдат да ни дадат, за да я разглеждат. По едно време имаше и по-добра идея – да се асфалтира лунната пътека, но поради липса на европейско финансиране обектът бе замразен.

Зад сгъваема масичка мръзне брадясал магистрат и продава илюзиите за почтеност, неподкупност и справедливост на учреждението, в което работи. За малко да го оплачем, завалията – сергията му е пълна, нито една илюзия не е успял да шитне. Но неговото не се губи – постоянно минават разни клиенти, пуснати под гаранция, плащат си, а не вземат нищо. Така и си ходят – без илюзии, но свободни.

Застрахователен агент предлага илюзията, че ако си платиш, после ще вземе да ти възстанови щетите. Неговият бизнес е доста успешен – никой не му взема илюзията насериозно, но всеки си я купува, защото е задължителна. Без тая илюзия не можеш да си караш колата.

В супера щандовете са пълни с илюзии – че сиренето е от мляко, че саламът е от месо, че в хляба няма кафе, че телешкото не е бракувано преди двайсет години от аржентинската армия говеждо, че виното е от грозде, а ракията не е от спирт. Будалкаме се с тях, но си ги носим вкъщи – нещо трябва да се яде все пак! Просветното министерство се е уредило с две сергии – на едната пробутва илюзията, че средното образование е образование, на другата – че висшето образование е образование. Не му върви много алъш-веришът, хората вече са си похарчили парите за частни учители.

По-нататък вече става шарено мазало – опитват се да ни пробутат илюзиите, че имаме железници, че родната полиция ни пази, че имаме армия, че  културата ни процъфтява с годишния си бюджет, цели три пъти по-голям от коледните надбавки на съдиите, че лекарите са най-неподкупната част от човечеството, затова нашето здравеопазване е най-доброто възможно, че нашите ще се класират ако не за това, то за другото световно...

На човек чак му става приятно, като гледа как хората се стараят да го засипват с илюзии! Щом си дават толкова зор да ни баламосват – очевидно все пак ние значим нещо за тях! И за тях не сме просто плебс, лумпени, прошляци, които срещу двайсет-трийсет кинта на ръка ще гласуват на най-честните избори, за да ги спечелят най-почтените, интелигентните и кадърните сред всички кандидати...

Какво ще кажете за тази илюзия? Знам, изглежда малко охлузена, един гражданин преди малко ми рече, че изглежда сякаш някой вече веднъж я е ял, но пък предлагам страхотно намаление! Хайде, не се колебайте, който разбира тука се спира!... Не желаете?... Добре де, безплатно си я носете вкъщи, че ми измръзнаха ушите на студа... И безплатно не я искате?... Моля ви, вземете я, от догодина ще стане задължителна като застраховките, тогава да знаете колко ще ви изръсят... Благодаря! Вие сте истински съзнателен гражданин!

  

Румен БЕЛЧЕВ

 


Румен Белчев

Румен Белчев