nabore.bg

Откакто вече не мога да се набирам на лоста за тупане в двора, го използвам само по предназначение – тупам килима, за радост на съседите. Странно племе сме това, комшиите, като дойде някой у нас, току си избърше патъците в килима, изпусне и стъпче грахче от руската салата или направо си тръска цигарата отгоре, а като реша да го изтупам – почват да дават акъл.

Не домсъвет - цяло народно събрание, обсъждащо закон против корупцията!

- Комшу – викат, - тоя килим като го гледаме, плаче за изтупване!

- Плаче, та оттатък – отвръщам. - затова съм го свалил сега – да го тупам.

- Точно сега ли намери? - питат.

- Ами – виждате го на какво е замязал..

Комшиите и домсъветът се събират на съвещание.

- Според нас не е точно сега моментът – казва домоуправителят. - атмосферните условия, бежанската вълна, контрабанда на цигари... Не е хубаво точно сега да се вдига пушилката.

- Не се диша вече – казвам. - Всичките евроатлантически ценности врат възмутено и се бунтуват в мен, като го гледам на какво е замязал!

Касиерът на входа приближава, поглежда гнусливо от едната страна, после – от другата.

- Я, тупни, та да видим!

Тупвам.

- Сус! - вика оня. - що биеш само по зеления цвят! Баш от тебе не съм го очаквал – толкова политически коректно се държиш в асансьора, пък сега – такива работи...

- Ами – тупам наред – казвам. - той, боклукът, не подбира...

- Уважаеми съседе, - мазничко казва онзи, от втория етаж, дето отвсякъде ми е съмнителен, - не бих искал да прекъсвам ентусиазма ви, ние високо оценяваме вашата готовност да приведете дома си в съответствие с изискванията за едно средноевропейско жилище, но все пак – удряйки с този уред по шарките на килима, според мен отправяте недопустими политически послания към неукрепналото все още наше общество. Това, вашето, отдалеч намирисва на политическа репресия – погледнете колко ви е шарен килимът, кой знае защо са употребени всички цветове от политическия спектър, с всеки удар вие нанасяте щети върху имиджа на политическите сили, представени или непредставени в парламента. Ето, сега ударихте по червеното... Остава да преминете и към синия цвят, за да провокирате гражданския мир...

- Ама много е мръсен – казвам пак. - това се не търпи!

- Ние знаем, че дори вашето търпение си има граници – казват ми търпеливо. - но нашето – също... Нямате ли си прахосмукачка вкъщи? Да си го осмучете?

- Няма да го смуча – заявявам. - така се обира само отгоре-отгоре, колкото за пред телевизията, пък дълбокият боклук си иска изтупване!

Комшиите отново се оттеглят на председателски съвет.

- Ние мислим – казват, като се връщат, - че най-добре с оглед политическата обстановка в махалата, евентуалното отражение на вдигнатите изтупани вредни вещества върху озоновия слой и вероятното последващо глобално затопляне, най-добре е да прекратите тази дейност до по-благоприятни условия. Ние, разбира се, бихме били щастливи, ако живеете на чисто, но, разберете, тая работа няма как да стане тая година...

- Бих предложил едно изпиране  - обажда се един отзад. - Бързо, лесно, екологично чисто, без сътресения и последствия за когото и да било. Нали разбирате, вие ще тупате, вас ще ви похвалят за старанието, а ние наоколо всички сме в кюпа, целите покрити с боклук от вашия килим и хората с пълно основание ще започнат пак да ни викат, че сме боклуци...

- Не става с пране – мъча се да обясня. - Колкото и да го пера, боклукът си стои, само че – изпран. Изпере ли се веднъж един боклук, после не може да го мръднеш!

- Що не се погледнеш и ти бе, боклук, – виква някакъв кресльо, дето не го познавам, сигурно е от новите квартиранти, - виж на какво ти е замязал килимът! На парцал е замязал, да го е срам да го погледне човек, ти тук политически демонстрации ми правиш! Я си го носи горе – толкова години си го търпял, ще го изтърпиш и през нашия мандат! Навивай го и си го носи горе, да не хвана аз тупалката!

Работата очевидно надебелява, затова си навивам килима и го понасям по стълбите. Насреща ми се задава комшийката от горния етаж – Меглена Кунева, и тя влачи надолу килим за тупане.

- Меги, - казвам й, - не ти трябва беля на главата – ония долу като чуят за тупане - направо бият!

Румен БЕЛЧЕВ