nabore.bg

Изтрещяхме напълно -  гърмим се едни други – за жени, за имоти, за предимство на кръстовище...

Онзи ден ми звъни комшията на вратата. Ние във входа се разбираме – услужваме си – с чаша олио, малко захар, сол или червен пипер – ако някой закъса.

Тоя пък комшията беше сериозно закъсал.

- Да имаш да ми услужиш с два-три патрона за „Макаров”, че вчера ми свършиха?

- Сори, комшу – казвам, - не употребявам. Що са ти?

- Един бояджия е бутнал клечка в ключа на стълбите, цяла нощ крушките светят – ще взема да го гръмна. Много ме нерви.

- Не може ли първо с добро? – питам.

- С газовия няма да има същия възпитателен ефект – казва. – Ще го гръмна така, че да иде да бута клечки в ключовете на стълбищата на оня свят, като е толкова ербап. Кольо дали има още патрони?

- Не знам – казвам. – Кольо напоследък се самоотбранява с „Калашников”, не съм чувал скоро да е стрелял с пищова. Но пък Станчо има пневматична пушка!

- Станчо го прибраха, защото стреля по деца и котки от балкона – ядосва се комшията. – От дружеството за защита на животните подали жалба. То, добре, че го прибраха, защото онзи от отсрещния блок, с трите деца, от два дни е заредил РПГ-то на балкона и само го чака да се мерне на прозореца. Щото в понеделник за малко да извади окото на едното хлапе, пък другото в „Пирогов” вече всички сестри го познават и му викат „гевгирчето”. Било цялото на дупки... Е, ще трябва да сляза до магазина, няма как. Денонощният нали не е в ревизия? Ще си взема и една биричка за после!

И си тръгва, а аз внимателно затварям вратата, да не гръмне противопехотната мина, дето съм я заредил на горната рамка против крадци.

Изнервихме се, братя, не можем нещо да се понасяме. И си се изтрепваме помежду си – вместо да пием невробекс, се гърмим едни други – за жени, за имоти, за предимство на кръстовище, за да можем да спим по-добре, за икономия...

Четох някъде, че четиридесет процента от европейците имали психически проблеми. Къде ти четиридесет – ако ни преброи човек нас, изтрещелите българи, ще види, че вече сме квалифицирано мнозинство!

Не, че и преди не е имало откачалки – ама как достойно откачаха нашите деди!

По времето, описвано от дядо Вазов, като видят някой да се държи странно, хората казват, че му е изхвръкнало някое витло. В смисъл – че нещо му се е развинтило. Механична повреда – с два шамара се оправя. По-късно започва да се употребява думата „откачалка” – в смисъл, че някой се откача от реалността. Още по-късно обяснявахме, че психарят просто е „мръднал” – нещо му се е размърдало в главата, докторите ще го понаместят. А сега не ни изхвръкват витла, не откачаме, не мръдваме – това е тихо и недостойно за нас. Сега направо изтрещяваме!

Вече не е странно да не си нормален (в медицинския смисъл). Вече е ненормално да си нормален (пак в медицинския). Погледнете колко хора си говорят сами по улиците! Вижте колко от тях се катерят по кошчетата за боклук, за да държат политически речи! Пребройте в сутрешните вестници труповете на застреляните от изнервени любовници, икономични домоуправители и участници в движението по пътищата!

След като получи тая информация и събере две и две, всеки все още нормален човек ще се затърчи към оръжейния магазин за пушкало – калибър - според степента на изнервеност и финансовите възможности.

То, добре, че сме в криза, та патроните са ни кът – ако бяха по два за лев, досега да сме се изпостреляли така, че да сме останали два-три милиона – само най-бързите и точни стрелци

Румен БЕЛЧЕВ