nabore.bg

Кой откъдето завърне иска да ни дои с данъци - сега бирниците са си харесали асмата на село и лехите с домати

За вас не знам, но от време на време имам странното чувство, че милата ми държава, изживяваща се като не по-голяма от човешка длан, все се опитва да ме  гепи за вимето и да ме издои.

Не съм крава, нито овца, нико някакъв друг млекодаен добитък, поданик съм, както всички средностатистически – но държавата ми май не ме възприема като такъв и мине-не мине време, вземе, че напре с котлето.

Току мине да ме понагледа и вика – леле, как се напращял – плачеш за доене! Ще вземеш да се повредиш, разбираш – дай да цръкнем в котелката, хем за мен добре, хем на теб да ти стане по-хубаво!

Обяснявам на милата ми държава, че съм почтен неин обитател, двуного без пера, хомо сапиенс, който не подлежи на издояване, държавата мила обаче държи на своето – вика – дай да цръкнем, ще видиш, че може!

Вчера четох вестник – пресетила се е, че били обявили дворчето с асмата пред нас за урбанизирана територия (думичката “урби”, ако се вярва на папата, на латински значи “град”, пък територията е на село) и по тая причина тя вече подлежала на доене – в смисъл – ще ми опишат половината декар до къщата на село, дето жената сади цветя, за да й е хубаво, а малко по-назад аз садя домати – за да ми е хубаво и на мен, и смята да ми издои заради това, че имам асма и домати, още някой лев.

Няма проблем – където с лев – там и без лев! Салатата е по-важна!

И без това левчетата нещо напоследък никакви не се завъртат.

Но бих предложил на умниците, измислили облагането на дворните места, още няколко идеи за доиздояване на наивно още останалото в държавата  население – все пак тоя бюджет трябва да се пълни откъм единия край преди бъде издоен откъм другия!

Например, при пладнешки обир, обраният да плаща десет процента плосък данък върху откраднатото - с цел да бъде подпомогнато министерството на интериора, както някои наричат МВР-то.

Мисля, че никой няма да има нищо против борбата с организираната и неорганизираната престъпност! А и да има нещо против – смее ли да си го каже!

Мога да подскажа и друг начин за напълване на опразненото от корпоративните банки долапче –  да се въведе данък вредни емисии върху изпаренията от киселото зеле. Всяка зима бидончетата в мазето ми умирисват входа – нека тия, които отделят тия парникови газове, да си плащат! Да опазим атмосферата на планетата от зелевата чорба!

А събраните средства целево да се насочат към изграждане на инфраструктура.  Какво значи инфраструктура – електоратът не знае, така че ще може да си ги насочат накъдето си щат.

Най-радикалното решение според мен ще бъде да се въведе безкондукторно таксуване за гражданско преместване в пространството – човек, желаещ да ходи по тротоара на урбанизираната си територия, първо да си перфорира билетче (ако се яви подходяща фирма, която да предложи електронни карти срещу дребна благодарност – още по-добре), за да има право да отиде пеш на работа по обществено поддържаните плочки.

Няма какво да ми ревете – който иска да живее в тази държава, трябва да си плаща за удоволствието!

А като дребна компенсация за идеите, които подхвърлих на милото ни финансово министерство – моля ви, не ме барайте по вимето! Един съвестен гражданин-данъкоплатец да ви се яви, вие искате да му издоите асмата!

Румен БЕЛЧЕВ

Вестник „Златна възраст”