nabore.bg

Литературен мегдан

Есента е художник велик

Есента е художник велик -

през нощта неуморно рисува

в златно - летни до вчера треви...

В полунощите с обич лекува

кой - от рани, а кой - от тъга...

Есента е лечител верен!

И преди да пристигне студа,

ще ни стопли със спомен от вчера!

 

***

 

Слънцето се смалява,

късите дни до огнището

вече се сгушват. Гълчавата

летните спомени нищи...

Идва ми да заплача -

лято, палтото намята,

тръгват си щъркели. Значи

плъзват мъгли към Земята.

Искам си лято...Морето

в гръб ми крещи, че ме чака...

Лятото тръгна. И ето

в есен облече се мрака.

 

                 ***

Мъничко кестенче

в края на лятото...

Кестенов дъжд заваля!

Топлите кестени

изпращат днес ятото -

(щъркелов вик оцелял

в бяло перо,

докоснало вятъра) -

Щъркел - на обич е, знам! -

Мъничко кестенче

бяга към лятото...

Всичко (до дъх), ще му дам!

 

Дочка СТАНЧЕВА, Габрово


Дочка Станчева

Дочка Станчева