Литературен мегдан
- search
- Всички
Есента е художник велик
Есента е художник велик -
през нощта неуморно рисува
в златно - летни до вчера треви...
В полунощите с обич лекува
кой - от рани, а кой - от тъга...
Есента е лечител верен!
И преди да пристигне студа,
ще ни стопли със спомен от вчера!
***
Слънцето се смалява,
късите дни до огнището
вече се сгушват. Гълчавата
летните спомени нищи...
Идва ми да заплача -
лято, палтото намята,
тръгват си щъркели. Значи
плъзват мъгли към Земята.
Искам си лято...Морето
в гръб ми крещи, че ме чака...
Лятото тръгна. И ето
в есен облече се мрака.
***
Мъничко кестенче
в края на лятото...
Кестенов дъжд заваля!
Топлите кестени
изпращат днес ятото -
(щъркелов вик оцелял
в бяло перо,
докоснало вятъра) -
Щъркел - на обич е, знам! -
Мъничко кестенче
бяга към лятото...
Всичко (до дъх), ще му дам!
Дочка СТАНЧЕВА, Габрово