nabore.bg

Литературен мегдан

Две сенки в бяло – ти и аз

Мост.

Вода – огледало.

Две сенки в бяло,

в синева отразени,

от луната огрени.

В късния среднощен час

ти и аз... Ти и аз.

 

Мост.

Вода – огледало.

Времето сякаш е спряло.

Времето не изтича

и в наште зеници

плуват звездните птици.

 

Мост.

Вода – огледало.

Беше времето спряло

и телата ни сляло

в неделимото цяло

на нощта и луната...

 

Аз раздвижих водата.

В късния среднощен час

пак сама без теб съм аз.

 

Междуетажие

 

Безумно отчаяно влюбих се.

На разума спирачките отказаха.

Сърцето ми надолу се търкулна

и спря се някъде между етажите.

 

То там остана си изгубено -

на межустълбищна площадка,

а тялото- душата си погубило-

в агония жестока днес се мята.

 

Неистово и безнадеждно те желая.

От болката адска пищят сетивата.

А на теб, явно, все ти е тая.

Залостил си здраво пред сърцето вратата.

 

***

Защо опитваш да ме нараниш?

Нима не можеш ти да ми простиш,

че аз безумно искам да те имам

и в нощите безумни не заспивам?

 

Защо се сърдиш, че те пожелах?

Обичам те и зная, че е грях,

но аз за теб на всичко съм готова-

и през вода да мина, и през огън.

 

За теб дори и в ада ще горя

с изпепелена от любов душа...

от тебе никога не ще се отрека

дори да ме намразиш за това.

 

Не се опитвай да ме нараниш,

защото себе си жестоко ще раниш.

Оттдавна вече сме с едно сърце

и ако моето за миг се спре,

 

и своя тупкащ ритъм наруши,

ще го усетиш чак до болка ти.

Ако сълза сърцето ми отрони,

то твоето ще пламне в адски огън.

 

Не се опитвай да ме нарани,

ако не искаш с мен да изгориш!

 

Биляна КРАСИМИРОВА

 


Биляна Красимирова

Биляна Красимирова