nabore.bg

Тежката дума

Две истории от тефтерчето на Левски

* 10 гроша „за подкърпование на обувките ми” и 66 гроша „за цианкалий

  * Празникът на св. св. Кирил и Методи в Букурещ през 1872 г.

 * Иван Капетан и Хоругвоносецът

 

В тефтерчето на Левски има комитетски сметки, стихотворението „На прощаване”, началните думи на песните, които е обичал – „Сал за тебе мисля, мамо...”, „Искам, мамо, да те видя...”, „Сбогом, моя мила...” Има и рецепти за всякакви болести, та да лекува народа от всичките му рани. И, разбира се – онова неразгадаемо „Народе????” на стр. 54.

Всеки запис в тефтерчето си има своя история.

Ще ви разкажа само две от тях.

Първата: В началото, на гърба на форзаца, Левски си е преписал грижливо на черковнославянски тропара (глас 4) във възхвала на св. св. Кирил и Методий:

„Яко апостолом единонравнии и словенских стран учителие,

Кирилле и Мефодие богомудрии, Владыку всех молите,

вся языки словенския утвердити в православии и единомыслии,

умирити мир и спасти душы наша.”

(На съвременен български тропарът звучи така: „Като единонравни на апостолите и учители на славянските страни, богомьдри Кириле и Методие, молете Владиката на Всички да утвърди славянските народи в православие и единомислиe, да умири света и да спаси нашите души”).

Преписал си е този тропар на 10 срещу 11 май 1872 г. в Букурещ, в дома на Любен Каравелов, който живее в Солаковия хан.

Някога това е била пищна и красива сграда.

 

Днес тя е импозантна руина,

 

свърталище на бездомници и наркомани. Дворът е в бурени, гробище на ръждясали коли. Няма го барелефа на Каравелов. Няма я и ветрената мелница, където Ботев и Левски преживяват една свирепа зима („Приятелят ми Левски е нечут характер…”). И сградата, в която е заседавал БРЦК я няма, паметната плоча с барелефа на Левски е изхвърлена на боклука, а барелефа – откраднат…

Тук живее Любен Каравелов, тук е редакцията на „Свобода” и „Независимост”. Тук пристига Левски в края на април 1872 г. и тук живее 3 месеца, до 1 юли.

Левски тръгва на 11 април, минава Дунава с „вапор” при Оряхово-Бекет, пристига в Турну Мъгуреле на 13 април и продължава за Букурещ. Движи се с „вапор” (параход), железница и каруци.

Левски си е записал

 

точно какво е похарчил за тези 3 месеца.

 

Комитетски пари: една пушка без патроните (540 гроша), една пушка със 100 патрона (774 гр.), една белгийска пушка с байонет (124 гр.), „сабия” (434 гр.), „два дългогледа” (540 гр.), компас (62 гр.), хартия за отпечатване на Устава на БРЦК и „червени корици” пак за Устава (463, 22 гр.), букви за печатницата (1480 гр. – най-големият харч), абонаменти за в. „Свобода” (652 гр.), „за вапор” (60,5 гр.), за каруци от и до пристанището (65 гр.), за железница (27,4 гр.), за яташки къщи (21 гр.), за стария и новия печат на БРЦК (256 гр.), за сръбските военни правила (96 гр.) и т.н.

Свои пари: „на изпаднал родолюбец, който ми е помагал” (96 гр.) и на други изпаднали (30 гр.), а за себе си: „ризи, ботуши и вратовезка” (175 гр.), „за подкърпование на обувките ми” (10,5 гр.), „за балтон” (96 гр.), за храна за 3 месеца (375 гр.) и… за цианкалий (66,28 гр.).

И още - 84 гроша „за три дни по Великден и в денът на св. Кирила и Методия и още едно веселие, коги замина лясковския председател”.

Къде е обикалял от 11 до 29 април – не знаем. Но пристига навреме в Букурещ. На 29 април започват заседанията на БРЦК. Участват Левски, Каравелов, Олимпи Панов, Иларион Драгостинов, Марин Поплуканов, Никола Обретенов, Димитър Ценович, Васил Йонков Гложенеца. Няма ги войводите Панайот Хитов и Филип Тотю.

Наредата на работниците за освобождението на българския народ, написана калиграфски (както и тропара за св. св. Кирил и Методий) от ръката на Левски ще стане основа на Устава на БРЦК. Левски ще бъде определен за Главен Апостол на цяла България.

 

И като Главен Апостол ще получи уполномощение,

 

и от касата на БРЦК - мизерните „590 гроша вехти”. Това прави една пушка без патроните…

Наближава 11 май, празникът на Светите братя. А владиката Панарет (вуйчо на Венета, същата „мила ми Венето”, която още не е срещнала Ботев) е изолирал „нехранимайковците” от БРЦК, не ги ще в храма и ги е оставил сами да си търсят и свещеник, и място за празненството. „Нехранимайковците” нямат свещеник, още по-малко – владика. Обаче имат йеродякон Игнатий.

Левски няма под ръка ни Молитвеник, ни Часослов, ни Типик - нищо. Никаква богослужебна книга. На помощ идва Любен Каравелов - струпал е той маса литература, захванал е книга за Първоучителите да пише. Левски открива тропара в книгата на Александър Сергеевич Князев „Святые рвноапостольные Крилл и Мефодий, просветители славяни влияние их подвигов на народное образование, как всего славянского мира вообще, так и России в частности”. Книгата е илюстрирана с великолепни офорти, отпечатана е през 1866 г. в Санкт Петербург

 

и само шест години по-късно вече е на бюрото на Каравелов.

 

В предговора към едно днешно руско издание на същото изследване (изд. „Сибирская благозвонница”) пише: „Аз, буки, веди…- в продължение на векове с тези букви е започвало първото запознанство на руския човек с книгата. И хиляда години преди това тази боговдъхновена азбука стана основа на писмеността, донесла до славянските народи Словото Христово: благодарение на превода на богослужебните книги славяните получиха възможност да славят Господа на роден език.

Книгата „Святые равноапостольные Кирилл и Мефодий, просветители славян” – е скромен принос в памет на светите солунски братя, които ни дадоха наистина свещено съкровище - мощен, образен и величав език, на който се извършва тайнственото общение на православния християнин с Бога. Тя ярко и подробно разказва за светите славянски просветители, за техни равноапостолни трудове и подвизи”.

И така, на 11 май 1872 г. – денят на св. св. Кирил и Методий, нехранимайковците от БРЦК вдигат небивал празник на българите в Букурещ. „Веселието”, както пише Димитър Ценович, било организирано и в чест на представителите на революционните комитети. Двигателят на празненството е председателят на БРЦК Любен Каравелов.

В центъра на Букурещ, в градината „Оплер” (пометена от мегаломанските строежи на Чаушеску) пристигат румънски официални лица, консулите на Русия и Сърбия и, редом с техните знамена „за първи път се развява българското знаме”, пише в. „Свобода” на 13 май 1872 г. Само дето не пише как точно изглежда знамето.

 

Тук са всички „нехранимайковци”:

 

Левски, Каравелов, Ценович, Олимпи… Само Ботев го няма - запрян е във Фокшанския затвор.

Събитието е импозантно. А над патриотичните речи, под открито небе звучи ангелският глас на Главния Апостол Васил Левски йеродякон Игнатий, който отслужва Света Божествена литургия във възхвала на нашите Първосветители.

Три години по-късно в „Знаме” (9 май 1875 г.) Христо Ботев ще напише: „Така 11 май стана празник народен, празник, който ни напомня нашето преминало и настояще, и празник, който трябва да въодушевява с идеята за пълно духовно и политическо освобождение… 11 май скоро ще бъде празник на нашата революция и на нашата свобода”.

А през 1875 г. Любен Каравелов ще издаде своята книга „Кирил и Методий, български просветители”, начената на тавана на Солаковия хан.

Това е първата история.

Ето я и втората:

От Букурещ отиваме в Тетевенския Балкан. Тук броди четата на Панайот Хитов. Знаменосецът на Панайот Хитов не нарича себе си знаменосец, нито байрактар. А хоругвоносец. За Левски знамето със сърмения лъв и везаните букви „Свобода или смърт” е хоругва. Пред хоругвата, под нейната закрила, всеки враг е безсилен. Защото тя е символ

 

на победата на Христос над ада, дявола и смъртта.

 

Посред пътя към хижа „Бенковски” е паметната плоча на Иван Капетан. Тук е и един от най-угнетяващи спомени в съзнанието на Левски.

И ако на първата страница на тефтерчето Левски е преписал тропара за св. св. Кирил и Методий, на последната страница в Тефтерчето има две лаконични записки:

„В Букурещ 1870 г. почина брат ми Христю на 9-ий април часа по 11:1/2 по европейски при денат”.

И още: „Упокои са капетан Иван от Търново между Братаница и Орта конак в Коджя Юрт между Тетевен и Златица, на 1867 г.”

Не знаем кога са направени тази записи. Знаем, че с Христо са били заедно в Легията, а с Иван Тодоров, наречен Капетан - и в Легията, и в четата на Панайот Хитов.

Иван Капетан (останала е само една негова снимка) е първият български професионален актьор, играе в постановките на Войников, цели пиеси е рецитирал, и награда за таланта си от румънския княз Карл І е получил.

През 1867 г. тази артистична душа се сражава в четата заедно с Левски. Пада в ледените води на Черни Вит, разболява се тежко, потерята ги преследва, той моли четниците да го убият, да му отсекат главата и да я погребат, за да не я разнасят турците на кол и да се гаврят.

„Един от четниците ни се разболя - разказва четникът Васил Николов - падна, носихме го, падахме,

 

той умираше и все молеше: убийте ме, бягайте.

 

Казваше се Иван Капетан и понеже не можа да му се помогне, хвърлихме чоп – падна се на един четник, Кольо Турчина, който отсече главата му... Левски го опя, взе главата му, измия и я зарови под един бук”.

Така на 19 юли 1867 г. хоругвоносецът йеродякон Игнатий ще опее главата на един от най-близките си приятели, ще я измие в изворчето и ще я погребе…

А в календара на българските светци Ботев ще го запише като „Иван мъченик” заедно с „Васил Левски мъченик”.

Това са двете истории – от първата и от последната страница на Тефтерчето. А между кориците на Тефтерчето е пълно с неразгадани и неразказани истории.

 

Велислава ДЪРЕВА

www.pogled.info

 


Илюстрация от сайта

Илюстрация от сайта "Изгубената България"