nabore.bg

Тежката дума

Минало и размисъл: Духовната майка и блудният син (първа част)

Захвърляме културния принос на българите в световната цивилизация, за да се глобализираме голи, нищи и безлични духом

 

Клио е сервилна пред победителите. Следва ги по петите. И твърди, че всяка тяхна дума е чиста монета. А те, победителите се различават доста от простосмъртните. Те са лидери, окъпани в слава и почести. Те носят бремето на месии и ездачи на времето. Истината няма място в свитата им, защото те са истина. И виждат историческия пейзаж такъв, какъвто им харесва. Прахът на забравата ще покрие реалността за да останат само красивите легенди и крилатите афоризми, които Клио услужливо ще подскаже на силните на деня. А после в дневника си

 

ще ги нарече творци на историята.

 

Зевсовата щерка мрази изненадите, споровете, чуждите мнения и непознатите пътища. Пътят, по който обича да се разхожда, е от кроманьонските пещери към Междуречието и Нил, оттам към Елада, където са близките и роднините и, после в Колизеума ще приседне да погледа как минава световната слава. Ще гостува в ренесансова Италия на Леонардо, ще мине през Париж и в мътливия Албион ще издаде мемоарите си. А оттам само на един океан разстояние е статуята с факела – неразделна приятелка през хилядолетията. И не една и две бяха грозните шеги, коите те си правеха с простосмъртните.

Такъв е пътя на музата на миналото. Загадките от  зората на Homo sapiens я дразнят, цивилизациите на древността, които не са на пътя и са и чужди. Дори не поглежда индийските храмове, пред които тези на Зевс и Юпитер

 

са като сламени колиби.

 

Галениците от  свитата на Клио са онези, за които тя казва, че носят факела на цивилизацията. Останалите? Тя ги нарича варвари. С всички презрителни нюанси, които носи понятието.

Но понякога фактите са по-силни от музата.

 

***

 

Преди 252 г. един тъмен и съвършено непознат на музите монах написа своята история. Историята на българите. Беше я събирал през целия си съзнателен живот и писал две години. И с нея се нареди до Рилския чудотворец и Апостола на свободата – тримата, които без корона и скиптър водеха народа си по стръмния път.

Историята на Хилендарския монах пробуди българите и ги тласна към борба за независимост. Тя издигна националното самочувствие и подтикна към

 

детайлно вглеждане в пътя на предците.

 

Днес модерните нихилисти хвърлят два камъка върху будителя. Първият – че миналото не бива да ни вълнува под покрива на  общоевропейския дом, а само бъдещето. С други думи да захвърлим съкровището на културния принос на българите в световната цивилизация за да се глобализираме голи, нищи и безлични духом. Вторият камък е, че Паисий положил в темелите на Българското възраждане митове и легенди вместо факти и реалности, както е при другите народи. Отворете която и да е читанка по света и ще видите, че няма народ, който да не героизира своето минало. Понякога до степен на груба фалшификация, което е неетично. Но когато се очерня собственото минало, това има само едно определение – престъпление.

Какво учат днешните българчета в училище?

През 681 г. една орда номади, наречени прабългари се скриват в делтата на Дунава и с хитрост (разбирай измама!) разбиват армията на почтения император Константин ІV Погонат. Византия е принудена да сключи мир и това е начелото на българската държава. После

 

ордата се претопила в славянското море

 

и изчезнала. Останало само името България.

Ще искат ли децата, прочели тази историа да се наричат българи?

Но и патетичните твърдения на Паисий се оказаха бледи пред историческите факти.

Вече е доказан факт, че старата родина на българите са долините и подножията на планината Имеон (дн. Памир и Хиндокуш). Там са имали държава, граничеща с Китай, Индия, Персия, с велики цивилизации и империи в древността. Строили са величествени градове – наричали са Балхара страната на хилядите града. Имали са развито земеделие, металургия и металообработване, астрономия и медицина, били отлични търговци. Един от големите градове се казвал Бълг. Впрочем името им било трудно за произнасяне от съседите и те го променяли – китайците -  по-ле, индийците – болхики, персите – болгар или бургар, арабите – бурджани, гърците – бактрийци. Ал. Македонски включил държавата им в огромната си империя.

В средата на ІІ в.сл.Хр., водени от легендарния Авитохол, голяма част от българските племена тръгват на запад в онази луда експедиция,

 

наречена Великото преселение на народите.

 

Установили се в Прикавказието, създават нова държава, но отделни групи и армии навлизат дълбоко в Европа, достигайки до Британските острови. Други участват н походите на Атила, трети провеждат набези в Източната империя. Източно от огромната, но нестабилна хунска държава на север от Черно море се простира държавата на българите, която достига своя апогей при кан Кубрат. Хронистите я наричат Стара Велика България. Синовете на Кубрат правят опит за експанзия на югозапад и североизток – Кубер в Македония, Алцек в Италия, Исперих – Източните Балкани, Котраг – към Волга. По едно и също време се полагат основите на два големи града – бъдещите столици Плиска и Болгар. След два века под натиска на други народи връзката мужду западната и източната част е прекъсната и двете Българии заживяват независим живот. Западните приемат християнството като своя нова религия, източните -  исляма. Наричат източната България Велика. В 1552 г. руският император Иван ІV Грозни с нечувана жестокост

 

слага край на българската ислямска държава.

 

За Дунавска България знаем повече.

Преминахме в бръснещ полет над част от историята ни, но и това е достатъчно за парещите въпроси.

Кой измисли термина прабългари? Тогава са живели китайци, перси, евреи, гърци и някакви си прахора. Ако се притесняваме за славяните, българите са асимилирали десетки народи преди тях. Според анонимния хроногроф от 345 г. българите са един от най-древните народи, но и там не ги наричат прачовеци. А според някои нови изследвания на Балканите те са повече от славяните. Лепотисците сочат, че българите са един от най-многобройните народи, заливащи Европа с набезите си. Апропо, а къде изчезнаха траките? Тогава кого брани Константин ІV и кой живее в балканските градове и крепости?

И защо диви номади, като Плиска и Болгар са огромни за времето си  каменни градове? А те са с пъти по-малки от древния Болг! Номадите създават ли нови зърнени сортове,

 

имат ли най-прецизния календар

 

и тежко въоръжена бронирана конница, заплаха ли са за най-могъщата империя?

След като Стара Велика България има договорни отношения с Византия, защо поредния договор от 681 г. да слага началото на българската държавност? Впрочем в открития през 1866 г. Именник на българските канове е ясно посочено началото на съвременната държава

Към тези въпроси могат да се добавят още. Цяла грамада. Дори човек започва да подозира някакъв заговор. Има ли основание?

 

***

 

Отговорът на въпроса трябва да се търси на север от Дунава. Корените са при самодържеца, който вижда в източната българска империя най-голяма заплаха и преграда за разширяването на Русия на изток към необятните сибирски простори. След него и Петър Велики от Нева обръща поглед към топлите морета и Проливите. Но едва Екатерина Велика ясно формулира стратегията –

 

Русия е наследничка на Византия,

 

Москва е третия Рим. Когато тя “посажда” генетичното дърво, Паисий написва своята История. Двете български империи са минало, те са просто географски понятия. Имперските амбиции имат нужда от тази теория за приемствеността Рим-Константинопол-Москва. Впрочем и Петър и Екатерина са стояли пред величествените руини на Нови Болгар (Казан). През първата половина на ХІХ век теорията търпи развитие – тя се трансформира в идеята за панславизма и историческата мисия на Русия да защитава, зякриля и обединява славянските народи. А Москва естествено е новия център на православието.

Както виждате, всичко си идва на мястото.  Създава се директна връзка Константинопол – Москва. Историята трябва да се пипне,

 

да се шлифова оттук и оттам,

 

нещо да се добави, нещо да се махне, друго да се премълчи и северната империя се сдобива с документи за легитимност и древно величие. Кръщенето е извършено в Константинопол на 9 септември 955 г. Княгиня Олга гостува на император Константин Бегренородни. Дарове, пищни трапези, взаимни комплименти – и княгинята си тръгва християнка.

Красиво, нали!

 

Иван ВАСЕВ

 

(Следва продължeние)  


Иван IV, познат още като Иван Грозни е велик княз на Московското княжество (1533-1547 г.) и първи цар на Русия (1547-1584 г.). Той унищожава ислямска България.

Иван IV, познат още като Иван Грозни е велик княз на Московското княжество (1533-1547 г.) и първи цар на Русия (1547-1584 г.). Той унищожава ислямска България.

Гравюра на древния Болгар, който като столица бил преименуван в

Гравюра на древния Болгар, който като столица бил преименуван в "Болгар ал джадид"(Нови Болгар).

Крепостна стена във Волжска България.

Крепостна стена във Волжска България.

Икона на Св. Паисий Хилендарски

Икона на Св. Паисий Хилендарски

Кан Аспарух - създателят на българската държава зад Дунава

Кан Аспарух - създателят на българската държава зад Дунава

Александър Македонски (Велики)

Александър Македонски (Велики)