nabore.bg

България

Дуетът Нино и Назар: Аристократи по душа в живота и песента

Семейството наследява стари немски и грузински благороднически фамилии

 

Какво ще си помислите, ако чуете, че в България се изявява един дует от истински аристократи? Някои ще кажат, защо именно в България, след като са аристократи и защо не станат известни навън, например, където по традиция хората с такъв произход са каймакът на обществото?

Семейният дует Нино и Назар избират да творят музика именно тук, просто, защото България е родното място на Димитър Колев-Назар.

Тук двамата винаги се връщат след участия по покана на интелектуални кръгове, както в Западна Европа, така и в съседна Турция. И двамата пазят в сърцата

 

си изключително интересните истории

 

на техните някога аристократични родове и фамилии.

Уникалното при тях е не само начинът, по който свързват съдбите си, но и фактът, че и двамата произлизат от стари аристократични родове – Димитър е потомък на германска благородническа фамилия – фон Кайзер, някога живяла в пределите на Австроунгарската империя. Нино пък е наследница на стария дворянски княжевски род Вознесенски. Съдбите на тези благороднически фамилии имат своите драматични истории и от едната и от другата страна. Докато в наше време съдбата и на тези двама хора слага началото на тяхното семейство и съвместен музикален творчески път тук, на българска земя.

Празниците са повод за срещи и дълги разговори между приятели. Толкова дълги, че ако започнеш в ранния следобед, нощта бързо и неусетно се изнизва, а на зазоряване си тръгваш уморен физически, но жаден за още общуване. Толкова неща има още да си кажем. Домакините ни са един прекрасен музикален дует – Нино и Димитър, с псевдоним Назар (означаващ магическо око на Вселената).

 

Тя е грузинка, оперна певица

 

с изключително топъл и богат сопранов глас. Поканили са ни на традиционна грузинска вечер с национални ястия и традиционни тостове. Имаме да си бъбрим за толкова много неща, да споделим и разкажем за доскорошни пътешествия, за сценични успехи, за бъдещи планове и музикални проекти, писане на нови песни и изпълнения.

На масата са и родителите на Митко, Александър и Екатерина.  Разбира се, сладките приказки се “гарнират” с обилната трапеза, която е по-богата от всякога, опитваме от вишновката, лично направена от Нино по стара грузинска рецепта, в която специално място има джаджа – вид грузинска ракия. Взимаме още топлите парчета питка, които ухаят на странна смесица от български и грузински подправки, от което ястието добива нов, изключително  сполучлив вкус и аромат. Това е лобиани – питка с плънка от фасул, наречена от Митко по нашему фасулник. Приготвя се тесто за обикновена питка. После се сварява бобът. Прецежда се и се запържва с мазнина

 

и ситно нарязан кромид лук.

 

Тестото се разделя на две части. Между тях се нанася плънката, богата на джоджен, дивисил, черен пипер и грузинска шарена сол, и  се изпича. Между приказките идва един особен момент, който е специален в грузинската народна тадиция – тамадата. Става човек, който ръководи настроението на масата чрез тостовете, когато на маса са се събрали да празнуват роднини и приятели. Празниците в Грузия са продължителни, траят по 2-3 дни около отрупана с множество ястия трапеза. Може и да няма особен повод за празнуване, може да са решили 20-ина приятели да се посъберат и да празнуват приятелството си. Изпиват огромно количество вино – до 300 литра. Хапват обилни мезета, приготвени с повечко мазнина и изобилие от подправки. Пият, хапват, празнуват. Но никой не се напива. Ако някой се “умори” от кулинарното изобилие, може да подремне наблизо. Друг пък отива на сутринта на работа. После в късния следобед се връща и продължава да празнува с всички. Приказките им не свършват, особеното е, че обсъждат предимно постигнатите успехи на всеки от присъстващите или на техни близки и познати. Вдигат тост за досегашните и за бъдещите си успехи. Позитивното настроение се запазва през цялото време. Затова празникът изпълва всеки участник с радостта от срещата,

 

с благодарност към Бога, че са се срещнали отново,

 

че всички са живи и здрави. До следващата им среща за празнуване. Всичко това в Грузия изразяват с тостове – изречени от тамадата, човек с най-голям авторитет и уважение сред останалите. Първо благодари на Бога, говори за доброто у всеки на масата, за роднините и приятелите на всички присъстващи и не присъстващи. После споменава починалите роднини и приятели – припомня най-ярките спомени с тях, изразява почитта и уважението към светлата им памет. Тамадата говори пред всички прав, с рог, пълен с вино с вместимост около 500 мл, или по-голям – до литър за по-едри и силни мъже. След като се изприкаже, изпива наведнъж цялото съдържание в рога и го обръща, за да видят всички, че и капка на е останала. В Грузия православните традиции са много силни. Червено вино се пие на погребения, възприема се като символ на Христовата кръв, пролята на разпятието. Бяло вино се пие на всички весели празници – раждане, кръщене, сватби, именни и рождени дни, или на събирания с приятели без определен повод. В Грузия концентратът не се почита, а виното.

 

Чашите, в които тук пийваме, са от сребро,

 

отвън позлатени – една рядка комбинация между тези два метала, която дава изключителен вкус на питието.

Продължаваме да опитваме от вкусните грузински гозби. Хинкали е приготвено от варено тесто с плънка от кайма в него. Нещо близко до пелмените, но с много по-обилни подправки и специфичен вкус. После си взимаме от чубереките, също приготвени с плънка от кайма. Грузинските храни са люти и доста пикантни, но много, много вкусни. Аджарули хачапури пък приличат на лодки. Те са вид аджарски хляб, характерен за етническа област в Грузия. Но всъщност не е хляб, а питка пълна със сирене, масло и подправки. Леко запечена, за да се стегне плънката. Когато го хапваш, отчупваш парченца от стените на лодката и с тях си топиш в средата от плънката. Вкусът е невероятен! Приказваме си сладко, после започва тамадата.

Тамадата тази вечер е Нино, въпреки, че в Грузия  винаги е мъж, онзи с най-голям авторитет сред останалите. Нино благодари, че е намерила своето ново семейство, че обича с безмерна обич всеки от тях, че правят своята вълшебна музика с Димитър, нейния съпруг. После казва „Алаверди към....” и предава рога на следващия човек, който първо напълва отново рога догоре с вино, казва своята реч, изпива съдържанието на рога и го предава на следващия.

 

Тостовете продължават 2-3 часа,

 

всеки се изказва, разказва за нещата, които са му се случили, изрича на кого и защо благодари. Всички останали слушат внимателно и научават по този начин много неща за другите. И за себе си, ако са споменати. От всичко казано най-важна е поуката от делата човешки.

После поема рога Димитър. Благодари на съдбата, че е с любимите си хора, че може да им каже пред всички, че ги обича и че благодари на съдбата, че са тук и сега заедно. И още много други неща се казаха.

Сашо говори за младите, за техния не лек, но изключително красив път на семейство и музикален дует. Благодари пред всички, че Нино и Митко му дават онова човешко щастие, за което всеки човек и баща копнее да има. После алаверди взима Катя. С широка усмивка казва за Нино “Господ ни я изпрати!” Че нейното присъствие променило техния живот и те са имали шанса да заживеят отново щастливо, изпълнени с мечти и надежди за бъдещето. С горчивина споменава за починалия си син, но и за силата на духа на тези хора, че са зачертали всички мрачни мисли, защото в дома и в живота им им е влязла Нино и нейното присъствие силно им влияе в къщи. Не можеш да си безучастен пред пъргавата й суетня у дома,

 

при изключителните й кулинарни умения,

 

(тя умее да готви прекрасно и български ястия), пред добротата й излъчвана с широката усмивка на мила, нежна и любяща жена.

Казаха се още много неща и много лични откровения, които всеки присъстващ изслуша внимателно и откри послания за себе си, в които разбра истини за себе си чрез за  другите.

Съвсем разбираемо основната тема на тази толкова мила и топла приятелска среща бяха сценичните изяви на дуета Нино и Назар, за това, че са харесвани от хората заради стила и новаторския им подход в песните, които сами пишат и изпълняват. Акцентът във всичко обаче е добронамереността, приятелското общуване, споменаване за онези неща, които не се казват, защото се изисква да се доказват във времето и проверяват чрез делата човешки. Както Господ ни е дал формулата за това как да разпознаваме хората и да избираме сред тях приятелите си: “По делата ще ги познаете”. Никой тук не се притеснява или срамува от делата, които върши. Няма такива. Напротив – дуетът прави стойностна музика, не се стремят към успеха на всяка цена и веднага. Знаят, че трябва да се трудат и търпеливо да се изкачват по своя житейски и професионален път. За това, че

 

все повече хора узнават за тяхната уникална музика.

 

И за този прекрасен дует от Нино и Назар, който ги споява с любовта на две влюбени сърца и вплита надеждите им за бъдещето с музикалните ноти на всемирната хармония и на любовта.

За всичко това знам от преди, но го видях отново и отново и не се насищам до го гледам и поглъщам с много радост и подкрепа към тези влюбени сърца. Дали ни бе толкова сладко от грузинските ястия на богатата трапеза, или от сладките приказки? Не мога да определя. Изглежда и от двете. Боже, стига ли място в човека до побере толкова много красота?! Ще се опитам да я приема цялата!

 

 Дора НИКОЛОВА

 


Дуетът под купола на един православен храм

Дуетът под купола на един православен храм

Българо-грузинското семейство Нино и Назар Колеви

Българо-грузинското семейство Нино и Назар Колеви

Вокалистите в класическа атмосфера край пианото...

Вокалистите в класическа атмосфера край пианото...

... и в по-предизвикателни пози на своя фотосесия.

... и в по-предизвикателни пози на своя фотосесия.

Публиката често ги пита - кой е Нино и кой Назар? На този плакат имената им са разменени.

Публиката често ги пита - кой е Нино и кой Назар? На този плакат имената им са разменени.