nabore.bg

Всеки гледа да ни вземе мярката в тоя живот и понеже много често успява, на нас пък ни се налага да пием без мярка. Е, справяме се...

Та засядаме с писателя Дончо Цончев в кафенето на писателския съюз, дето беше на “Ангел Кънчев” 5. Но преди да нахълтаме, той спира пред колоната с некролозите и щателно я оглежда.

- Какво? – питам.     

- Ами... няма ни – отвръща.      

- Щом отвън ни няма – опитвам се да разсъждавам логично, – значи сме вътре.       

Влизаме. И всичко си е на мястото! Даже се кефим колко много сме... вътре. Което, разбира се, трябва да се полее спешно.     

Абе, приятно е с Дончо. Мен ако питате, той не е обикновен писател, а е писател хуманист. Стотици пъти е бил на лов с какви ли не величия – все силни на деня. И никого не е отстрелял. Па това ако не е аргумент в десетката...

Та общуваме си най-почерпателно, а по едно време на масата ни присяда доста възрастен колега.       

- Нездравословно живеете  - вторачва се в Дончо. – Ето аз например нито пия, нито пуша.     

Опитваме се да му влезем в положението, макар че му се чудим на акъла. А онзи тържествено заявява:    

- Сто години ще живея!          

- И какво? – поглежда го най-хуманно Дончо. – Ще умреш сред непознати!        

Е, как да не си викнем още по едно, докато сме си сред свои...

Васил СОТИРОВ