nabore.bg

Литературен мегдан

Домът на птиците

Дъждът премаза бързо тънката си сянка.

Протегна се. Изплака като вечен грях.

Отново песен съчини, след кратка дрямка,

по калното се спусна с хладен смях.

Дърво, в прегръдката си птиците привика

с легло от вятър и зелен парфюм.

Первазът на прозореца от капки тананика,

земята се намръщи с новия костюм.

А ехото на пръсти затанцува в небесата

след шепотния вик на бяла светлина,

и стрелнаха се птици, нарязали с крилата

на тънки тъмни нишки притворната тъма.

Измокрена до кости, пропаднах сякаш в бездна,

уж виках, ала моят глас не бе дочут от друг.

Небето само спусна мантията звездна,

да озари един далечен и примамлив юг.

Напразно още чакам всъщност да се върнат

и на перваза често трохи оставям вечер...

Гнездата са илюзия. Дано да се превърнат

в дворец на топлината, а животът да е вечен.

Че те са ни мечтите и с нежният им писък

усещаме земята, и в хладното ни време.

Прозорецът отворен, макар и твърде нисък,

очаква в тъмнината, и с дъх ще ги поеме.

 

 

Сред кестени и есен

 

Когато кестените затанцуват в ритъма на песен

и дъжд прохладен се стовари в техните легла,

земята ще пулсира с цветното на есен,

която ще се сгуши в топлите гнезда.

Тогава ще се стрелнат в небесата ято птици,

ще търсят топлина далече от дома,

ще натежат от сокове сладникави лозници,

във всеки цвят ще се оглежда кротко любовта.

Щурците ще замлъкнат с ритъмът си влюбен,

а всеки тон от лято ще заспива в цветове -

на есен...А сред клони вятърът изгубен

хвърчилото ще търси на усмихнато дете.

Ще бъде хладно и дъхът ми ще прозира -

ще зная, че съм там, сред кестени и есен.

Сезоните са четири, а аз съм стих от книга

и дълъг тон на лято от земната ми песен.

 

 

Късове влюбеност

 

Тази нoщ изтъкана,

тихо говореше,

че дочувах съня си

как танцува ефирно

по клепачите крехки,

а небето отронваше

звезден дъжд,

върху длани неспирно.

Тази нощ, разчертана

на късове влюбеност

ме докосваше бавно

по устните плътни

и събуждаше думи

неказани, в звучност.

Бяхa скрити в сърцето,

безпътни.

И се вплитаха в топлото

на съня тънкострунен,

разпиляваха песен

по ъглите на тъмното.

Тази нощ беше миг

във света непринуден

и забравих къде съм,

коя съм...И стръмното

се превърна в море

на мечтите ми светли–

като лодки по гребен -

пътуваха леко.

Тази нощ се усмихна съня

във очите ми крехки,

и изпратих усмивка

за теб, от сърцето.

 

Ивелина ЦВЕТКОВА

-------- 

Ивелина Цветкова е от Горна Оряховица. Завършила е педагогика  в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград. Издала е книгите "Обърнато небе", "В прегръдките на сезоните", "С чадърче от глухарче", "По струните на моята любов", детските приказки в рими "Весела въртележка" и "Училище в гората", а наскоро излезе от печат и новата и стихосбирка "Къща за птици".


Ивелина Цветкова с новата си стихосбирка

Ивелина Цветкова с новата си стихосбирка "Къща за птици"