Литературен мегдан
- search
- Всички
Домът на птиците
Дъждът премаза бързо тънката си сянка.
Протегна се. Изплака като вечен грях.
Отново песен съчини, след кратка дрямка,
по калното се спусна с хладен смях.
Дърво, в прегръдката си птиците привика
с легло от вятър и зелен парфюм.
Первазът на прозореца от капки тананика,
земята се намръщи с новия костюм.
А ехото на пръсти затанцува в небесата
след шепотния вик на бяла светлина,
и стрелнаха се птици, нарязали с крилата
на тънки тъмни нишки притворната тъма.
Измокрена до кости, пропаднах сякаш в бездна,
уж виках, ала моят глас не бе дочут от друг.
Небето само спусна мантията звездна,
да озари един далечен и примамлив юг.
Напразно още чакам всъщност да се върнат
и на перваза често трохи оставям вечер...
Гнездата са илюзия. Дано да се превърнат
в дворец на топлината, а животът да е вечен.
Че те са ни мечтите и с нежният им писък
усещаме земята, и в хладното ни време.
Прозорецът отворен, макар и твърде нисък,
очаква в тъмнината, и с дъх ще ги поеме.
Сред кестени и есен
Когато кестените затанцуват в ритъма на песен
и дъжд прохладен се стовари в техните легла,
земята ще пулсира с цветното на есен,
която ще се сгуши в топлите гнезда.
Тогава ще се стрелнат в небесата ято птици,
ще търсят топлина далече от дома,
ще натежат от сокове сладникави лозници,
във всеки цвят ще се оглежда кротко любовта.
Щурците ще замлъкнат с ритъмът си влюбен,
а всеки тон от лято ще заспива в цветове -
на есен...А сред клони вятърът изгубен
хвърчилото ще търси на усмихнато дете.
Ще бъде хладно и дъхът ми ще прозира -
ще зная, че съм там, сред кестени и есен.
Сезоните са четири, а аз съм стих от книга
и дълъг тон на лято от земната ми песен.
Късове влюбеност
Тази нoщ изтъкана,
тихо говореше,
че дочувах съня си
как танцува ефирно
по клепачите крехки,
а небето отронваше
звезден дъжд,
върху длани неспирно.
Тази нощ, разчертана
на късове влюбеност
ме докосваше бавно
по устните плътни
и събуждаше думи
неказани, в звучност.
Бяхa скрити в сърцето,
безпътни.
И се вплитаха в топлото
на съня тънкострунен,
разпиляваха песен
по ъглите на тъмното.
Тази нощ беше миг
във света непринуден
и забравих къде съм,
коя съм...И стръмното
се превърна в море
на мечтите ми светли–
като лодки по гребен -
пътуваха леко.
Тази нощ се усмихна съня
във очите ми крехки,
и изпратих усмивка
за теб, от сърцето.
Ивелина ЦВЕТКОВА
--------
Ивелина Цветкова е от Горна Оряховица. Завършила е педагогика в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград. Издала е книгите "Обърнато небе", "В прегръдките на сезоните", "С чадърче от глухарче", "По струните на моята любов", детските приказки в рими "Весела въртележка" и "Училище в гората", а наскоро излезе от печат и новата и стихосбирка "Къща за птици".