nabore.bg

Днес на гости се отби

моя мила дружка.

Ведрост, слънце и дъга

мигом влязоха във къщи.

Стана топло, светлина

блесна във очите -

колко хубаво е да си спомним

на приятелството вярно дните ...

Сякаш вчера, босоноги,

скачахме с въже на двора.

И тогава беше ранна есен,

но децата имат обща тайна -

те със птиците вълшебни

знаят да говорят ...

Минаха години дълги –

бури грохотни дойдоха

в дните ни – щастливо – тъжни

да ни предадат урока на живота.

В шеметно надбягване със времето

не усетихме как есен

затанцува, жълтолистна.

И сребро издайнически от косите

ни нашепва философски, тежки мисли ...

Но Душата – младост пази,

и не иска отстъпление

от часовете, пълни с радост, смях,

и оптимистично вдъхновение.

Днес на гости се отби

споменът за чудни, волни дни ...

И не искам той да си отиде ...

Някога, през лятото ваканционно...

Някога, през лятото ваканционно

деца решиха да играят на театър.

С вълнение те ролите разпределиха

и всеки ден ги репетираха на двора.

Момичето с най-дългата коса

бе станало принцеса приказна,

а в принц чудесен - най-голямото момче

реши да се превърне.

Придворен паж, и дойка, даже

конник снажен в играта детска

смесиха се бърже.

Настана най-накрая и денят, когато

под старата лоза на двора

раздиплиха поли завеси театрални

/Е, чаршафи бяха/,

и сцена се получи чудна, най-прекрасна.

За публиката също се погрижиха -

в редици стройни столовете застинаха.

/А който иска от балконите да гледа -

цената на билетчето ще бъде вдигната!/

Полека слънцето се скри в постелята си пухкава,

звездици заблещукаха и топлият ветрец

завесите на сцената полюшна...

Прожектор хвърли любопитен поглед,

музика началото постави с глас тромпетен.

Сърцата на децата биеха до пръсване -

вълнението нямаше предели...

Суфльор се беше притаил във храста розов,

усърдно той подаваше на някой забраванко словото.

А смаяната публика разтъркваше, невярваща,

очите... дали от нощния ветрец сълзят,

едва ли беше нужно да запитаме...

Аплодисменти бурни тихия квартал разбудиха,

а вдъхновените артисти се поклониха

театрално - трижди до земи...

Това е истинска история от детството далечно,

но красотата и до днес запазила съм -

като най-голяма ценност...

Д-р Христинка БОЕВА-НЕЧЕВА