Литературен мегдан
- search
- Всички
Диви рози
Все още цъфтят дивите рози,
все още ги има под сивия свод,
все още красят живота ни грозен,
все още са живи и много бодът.
Макар да се срещат рядко в градини,
макар да ги мачкаме често с крака,
те пак се изправят, по силни и смели,
а тяхната радост и в нас засия.
Все още цъфтят дивите рози,
дори да е есен, отвсякъде хлад,
в очите ни греят, смълчани и мили,
и пръскат наоколо свеж аромат.
Такива ги срещам, плах и тревожен,
такива ги пазя всред мрак, тишина,
все още цъфтят дивите рози
в оголена есен и в мойта душа.
Добро утро
Добро утро, чаровнице моя!
Изпи ли кафето в ранни зори?...
Забрави ли грижите вечерашни,твои?...
Потърси ли обич в чисти души?...
Хубав ден ти желая, макар
да е хладно и мрачно навън!
Нека усмивка лицето ти гали -
безоблачно, бяло, красиво, след сън!
Надеждата твоя, нека са сбъдне,
дай на сърцето си вяра и зов!
Добро утро, чаровнице моя,
хубав ден и с много любов!
Тиха есен
Тиха есен
в тихи нощи рони
бледожълтите листа,
по оголените клони -
шепот, спомени, ята…
Ту прииждат,
ту се връщат
като врани във нощта,
само сянката им броди -
без посока, под дъжда.
Тиха есен
в тихи нощи рони
бледожълтите листа,
по оголените клони -
дебне вятър, в самота.
Петър ПАЦЕВ, Велико Търново