nabore.bg

Все още цъфтят дивите рози,

все още ги има под сивия свод,

все още красят живота ни грозен,

все още са живи и много бодът.

Макар да се срещат рядко в градини,

макар да ги мачкаме често с крака,

те пак се изправят, по силни и смели,

а тяхната радост и в нас засия.

Все още цъфтят дивите рози,

дори да е есен, отвсякъде хлад,

в очите ни греят, смълчани и мили,

и пръскат наоколо свеж аромат.

Такива ги срещам, плах и тревожен,

такива ги пазя всред мрак, тишина,

все още цъфтят дивите рози

в оголена есен и в мойта душа.

Добро утро

Добро утро, чаровнице моя!

Изпи ли кафето в ранни зори?...

Забрави ли грижите вечерашни,твои?...

Потърси ли обич в чисти души?...

Хубав ден ти желая, макар

да е хладно и мрачно навън!

Нека усмивка лицето ти гали -

безоблачно, бяло, красиво, след сън!

Надеждата твоя, нека са сбъдне,

дай на сърцето си вяра и зов!

Добро утро, чаровнице моя,

хубав ден и с много любов!

Тиха есен

Тиха есен

в тихи нощи рони

бледожълтите листа,

по оголените клони -

шепот, спомени, ята…

Ту прииждат,

ту се връщат

като врани във нощта,

само сянката им броди -

без посока, под дъжда.

Тиха есен

в тихи нощи рони

бледожълтите листа,

по оголените клони -

дебне вятър, в самота.

Петър ПАЦЕВ, Велико Търново