nabore.bg

Тежката дума

Фронтално: Кандидат-депутатите да си кажат как са в кревата - с мъже или с жени?

По време на тържествата на Шипка президентът Росен Плевнелиев каза, че без национална кауза ние нямаме бъдеще. Но той не уточни коя е тя, не я формулира. Едно време каузата е била обединение на България, после да влезем в комунизма, след това в НАТО, ЕС и т.н. А сега каква е?! Цялата кауза според мен трябва да бъде оцеляването на българския народ и българската държава. И искам в открито писмо президентът, ръководителите на големите партии и кандидат-депутатите да кажат коя е тя, де излязат с демографски и здравни проекти. Защото ние намаляваме годишно средно с 60 000 души.

 

Раждат се по-малко деца.

 

През 2012 бяха 62 000, 2013 сигурно са по-малко. Оказва се, че 60 процента са на майки, чийто език не е българският - без да се прави официална статистика. Затова настоявам за националната кауза, демографските проекти, но и за собственото здравословно състояние на кандидат-депутатите. Написал съм го и в книгата си "Болестите и сексът на държавниците". Защото ние сме техните работодатели. Когато започваш някъде работа, нали носиш медицинско. И то е заверено от Психодиспансера. Затова да заявят пред нас - другарки и другари, госпожи и господа избиратели, да знаете, че аз имам диабет, опериран съм от еди-какво си. Ако искат.

 

Те не са длъжни по Избирателния кодекс.

 

Да кажат също така какво е семейното им положение. Колко деца има съответният кандидат, оставил ли е жена си, която му е родила 2-3 деца, и се е оженил за секретарката си. Това много често става. Нека да си кажат. И ако желаят - да признаят своите сексуални практики. Така правят на Запад. Примерно: аз не правя любов с жени, а с мъже, обаче ги избират и за депутати, и за кметове. Кметът на Берлин беше такъв, на Париж, бившият кмет на Ню Йорк. Казаха си: Обичам мъже, не обичам жени. И се знае, че този човек ходи по "левия тротоар". Какво лошо има, това е откровеност?! Нали искат да подражават на западните политици, ето, свободни са. Това е честното отношение към избирателя. По този начин стават неуязвими и независими от компромати. Ако някой враг има компромат как еди-кой си е легнал с мъж, този човек ще каже: Ама, чакайте, аз ви казах, че съм обратен! И компроматът отпада от само себе си. Стават железни.

 

Но те не го правят.

 

И в Русия не става. Не можеш да очакваш аплодисменти, но това е честното отношение - пак повтарям. По същия начин не обявяват и психическия си статус. Защото как ще избереш луд човек?!

Но мен лично много ме интересува семейното положение. Мога да изброя 7-8 министри, които напуснаха жените си - „старите чанти”, образно казано, които са им родили децата, и отидоха при млади. Това е липса на отговорност у един политик. Лично аз за такъв човек не бих гласувал. 21-и век сме били, ако ще, 22-и да сме! Аз съм консервативен.

 

Това не го приемам.

 

Човек като иска - да кръшне, това си е негова работа, приемам го, но не и да зарязва жената, която му е родила децата, без тя да е виновна за нищо. Да припомня ли седемте смъртни гряха: гордост, завист, гняв, леност, алчност, лакомия, похот. 

Нека да кажат също и каква е религиозната принадлежност: православен ли е, мюсюлманин ли, католик ли или атеист. Какво лошо има?

Това бяха моите предложения. Досега нямам отговор от никой. Гледат несериозно.

 

Д-р Тотко НАЙДЕНОВ, главен редактор на в. „Български лекар”

От вестник „Марица”

 


Д-р Тотко Найденов, главен редактор на вестник

Д-р Тотко Найденов, главен редактор на вестник "Български лекар"