nabore.bg

Тежката дума

Денят около нас: Модерните баби

След пенсионирането идват нови житейски хоризонти - възползвайте се от тях

 

-Бабо, дай ми твоята флашка, моля, да си запиша нещо.

Бабата току що е навършила 60-те, препитава се от тридесет години с писане, носи едно от най-разпознаваемите имена в  съвременната журналистика. Тя гледа детето малко над месец в годината, спретва върховна трапеза по празниците, но не е класическата матрона. Нейната майка е отгледала три внучета, докато дъщерите й са правили име и кариера. Новата баба купува таблети и други джаджи, праща пари и изпитва смътна вина, че не изживява традиционното бабинство.

Не искам да противопоставям новите баби на стариците, които крепят душа и дом по селата, но явлението е налице. Цели генерации съвременни жени между 60 и 74 години се лутат между два модела на поведение. Те имат дълъг хоризонт пред себе си, който трябва да завладеят сами, стъписани пред внезапно зейналата дупка на мястото на професионалния им живот.  За много от тях първите години на пенсионното безвремие  се отбелязват като екзистенциален депресивен синдром. Просто да се чудиш как едно бедно общество като българското, може да си позволи да разхити енергията на жизнени, интересни и креативни жени, когато те още биха били полезни и на себе си, и на другите. Според статистиката на НСИ в България живеят точно 740 206 жени между 60 и 74 години. Почти всяка е оставена сама на себе си – много сили се искат за да не потъне в неизбежните здравословни възрастови проблеми, да се зароби в пазаруването от най-евтиния магазин, да радва очите си само със успешни покупки от втората употреба. Имам една комшийка, която е като стрелочник на гара разпределителна – води внучката си точно определен график на език, на тенис, на зъболекар и на танци. Това е единият вариант. Друга пък гледа деца срещу заплащане – но не своите внуци.

Но думата ми е за друг тип жени – виждам ги, когато се събираме с моите съученици.  Те са добре поддържани, с къси прически, с дискретно червило, а по-куражлиите дори загатват поглед с тънка очна линия. Жени със самочувствие, с интереси – към себе си и към другите жени. За изследванията  на една от тях в археологията се заслушват всички, както и в това как друга се е върнала в международната фирма, в която е работила преди да се пенсионира.  Другата група, от която се възхишавам, се събира всеки ден в 10 часа. Разменят  се новини от сутрешните блокове, обсъждат се книги, откриват нови литератури – младите български прозаици и скандинавските книги. И информация за  деца и внуци. Половината от потомството на тази компания е в чужбина. Затова и жените са виртуозки на скайп, фейсбук и интернет. Друга моя приятелка пише и издава  поезия – а внучките й са четири на възраст от тридесет до 3 години.

Има един голям дефицит в живота  на тези нови и модерни баби – те не могат да пътуват така, както техните връстнички по света.

Познайте защо! 

Но има един тип пътешествия, който не струва толкова скъпо. Това са пътищата в тебе и пред самия тебе, на самоусъвършенстване и развитие. Времето за това пътуване е предостатъчно – децата са отгледани, новите баби отглеждат внуци с удоволствие и мярка. Напрегнатият професионален водовъртеж е спомен със задна дата. Сещам се веднага за три възможни посоки – добротворство, творчество, любов към природата. Сега е денят за нов хоризонт, за личността ти. Време за отлагане няма.

 

Румяна БРАТОВАНОВА

 


Румяна Братованова, коментатор

Румяна Братованова, коментатор