nabore.bg

Литературен мегдан

Дали е любов?

Ще пресуша сълзите ти с устни,

тялото с любов ще обвия,

когато денят си отиде,

нощта ще превърна в магия.

 

С такава страст те желая-

чувствена, необуздана и дива…

В съня ми, красавица в плен,

наяве - мъжът покорила.

 

Ще те повия с воал от цветя,

за тебе с трепет набрани,

а сутрин с чаша кафе,

ще изпия и устните жадни.

 

Дали това е любов

или треска, в която изгарям,

или сън в пролетни дни,

който често повтарям!

 

Рефрен

 

Ах, този рефрен,

още жив е във мен,

пуснал котва  в душата…

Като изгрев лъчист,

като спомен най - чист,

превърнал в образ  мечтата.

 

За любов закопнял,

нежен зов засиял,

тихо, струнно приглася…

Тази песен във мен,

този малък рефрен,

този лик в плен ме унася.

 

Търсих те в този живот,

търсих те сам и суров,

под есенни кестени спряла…

Ти усмихваш се пак

и ме чакаш на крак,

макар като мен побеляла.

 

Ще те чакам в нощта,

стъпвай тихо сама,

за последната истинска среща…

Ще запаля аз свещ,

ти до мене ще спреш,

ще те помня - млада невеста.

 

Ах, този рефрен,

още жив е във мен,

пуснал котва в душата…

Прегърни ме любов,

чуй последния зов,                                                                                                                                         

който чука днес на вратата.

 

Надежда

 

Животът ми е спирка непотребна,

която всеки пътник отминава,

не знам дали е много редно,

на радост все да се надявам.

 

Една жена единствено стои на нея,

и всичките ми грешки опрощава,

като любима на моряк, на кея,

стои и чака, без да й додява.

 

Лъчът в красивите очи ме мами,

задъхано целувам й ръцете,

когато до припадък тя ме гали,

усмивката ми връща и крилете…,

 

с които искам да летя отново,

високо в синьото небе,

и просто да не казвам сбогом,

понесъл нейното сърце.

 

Животът ми е спирка непотребна,

която всеки пътник отминава,

една жена единствено стои на нея

и всеки ден с усмивка ме дарява.

 

Игра на време

 

Ще спра да се надявам,

ще спра да чакам вече,

щом времето го иска-

щом времето изтече.

 

Ще спра да те очаквам,

ще спра да те мечтая, 

щом времето го иска

щом времето е края.

 

Ще спра да те обичам,

ще спра да дишам даже,

щом времето го иска,

щом времето покаже.

 

Останалото… думи -

красиви, но нетрайни,

така завършва филма

със сцените банални.

 

Ще спра да те очаквам,

Ще спра да се надявам,

щом  времето те спира,

щом с времето прегаряш!

 

Петър ПАЦЕВ

 

 


Петър Пацев

Петър Пацев