nabore.bg

Литературен мегдан

Да си спомним: Писателят Валентин Даневски си отиде едва на 48 години

Преди много-много години се открихме с моя адаш Вальо Даневски във факултета по журналистика. Той беше един курс след мен, но приятелството ни започна веднага. След още няколко години пек се събрахме – този път в редакцията на „Народна младеж”. Бяхме млади, амбициозни и смели – и от днешна гледна точка.

Пътувахме много из страната – дори имаме десетки съавторски репортажа. Даневски беше с една тиха усмивка, с остроумен и жив говор, жените начаса го харесваха начаса щом надникнеха в зелените му замечтани очи.

Съименникът ми рано се запъти към литературата – в комсомолския вестник първо бе редактор по изящното слово, сетне стана шеф на отдел „Културен”.

Сещам се и за няколко недоразумения станали покрай популярността му сред пишещите братя. Нали и аз съм Валентин, редовно в редакцията ми се изтърсваха купища графомани, които искаха непременно да прочета, това което са донесли в София от родните си градове и села. По едно време казвах на шега на Даневски – ще ми плащаш хонорари, защото аз съм първият филтър на графоманите, които искат да се докопат до тебе.

После Вальо Даневски порасна и още кариерата си – стана главен редактор на вестник „Народна младеж”. Пътищата ни вече се бяха разделили – аз бях по други редакции, но приятелството ни продължи, както и срещите ни – вече в двата култови клуба на София – на журналистите и на писателите. Екипът му беше прекрасен – и днес колегите, работили с него, могат да го потвърдят.  Дойде моментът, когато Дневски разбра, че е излишно да носи заедно дините на журналистиката и литературата. И избра литературата. С една дума – направи това, което са правили хиляди писатели у нас и по света...

Жалко, че Даневски си отиде толкова млад – една на 48 години, в бурните години на прехода, на 6 март 2001 година. Можеше да напише още разкази и повести. В библиотеката ми са останали 3-4 заглавия от него – с прекрасни хумористични посвещения, каквито само той можеше да прави...      

***

А ето и официалната литературна биография на Валентин Даневски, която е кратка, но смислена:

Валентин Иванов Даневски, български писател и журналист, е роден на 19.10.1952 г. в град Ботевград. Завършва журналистика в Софийския университет. Автор на повече от 10 книги: „Вход забранен” (новели, 1982), „Госпожата и нейната дъщеря” (разкази, 1984), „Щастлив край” (разкази, 1986), „Такси до края на света” (роман, 1985), „На брега на сушата” (новели, 1987), „Моралната страна на въпроса” (фантастичен роман, 1987), „Може би ще те обичам” (повест, 1988), „Нова стая за любовта” (роман, 1993),  „Една любов, умряла в Америка” (роман, 1995), „Сбогом, приятел!” (повест, 1998) . Носител на „Южна пролет” за проза (1983) за сборника с новели „Вход забранен”.

Член на СБП. Редактор във в. „Народна младеж”, в. „Работническо дело”, главен редактор на в. „Народна младеж”, „Диалог”, „Софийски новини”, на списание „Политика, икономика, култура”, секретар на СБП, заместник-главен редактор на в. “Новинар” повече от 3 г. Умира на 48 г. на 06.03.2001 г. в София.

 

Влентин БОЯДЖИЕВ


Валентин Даневски - все усмихнат и възторжен

Валентин Даневски - все усмихнат и възторжен

Част от книгите на писателя

Част от книгите на писателя