nabore.bg

Винаги съм се чудел защо символ на предизборните кампании у нас е кебапчето, а не кюфтето. И двете цвърчат на скарата, и двете вървят добре с бирица, и двете са от една и съща кайма – с малко месо.

Затова се вдигнах и отидох при най-големите майстори на кебапчета - политическите лидери – да ги питам защо не кюфте, а кебапче? Има ли някаква символика в това продълговато нещо, което подават на електората, или това е просто за удобство?

- Защото кебапчето се пече по-бързо – рече ми първият, до когото се добрах. – Голям праз, че ще го дъвчете малко сурово! Всичко трябва бързо да се прави днес, защото България няма време за губене!

Записах си мъдрата мисъл и отидох при скарата на втория.

- Това, което сте си записали е проява на типичната нихна наглост – рече ми той, докато щракаше с щипките. – И децата знаят, че кюфтето се пече или само от едната страна, или само от другата. Няма ляво, няма дясно при кюфтаците – затова ние сме заложили на кебапчетата, защото могат да се ориентират отляво надясно и отдясно наляво, поединично или колективно. И – обърнете внимание - в чиниите кебапчетата винаги са отляво. На лютеницата.

Записах си и това и отидох при третия.

- В кюфтето ние виждаме е символ на статуквото – рече ми той. – Ние със статуквото се борим още откакто ни извадиха от него! В нашите кебапчета ние вече сме го преборили - революционно добавихме индийско орехче! Ще попитате – защо, след като някои кихат от индийското орехче! Защото българите заслужават повече – ето затова!

- С чии пари е това разхищение? Готови сте и на Индия да продадете България за жалки орехчета – изрепчи се следващият. – Родоотстъпници! Какви са тия нововъведения в изконните рецепти? Изгубим ли кебапчето, изгубили сме всичко, от мен да го знаете!

- То си е така, чоджум – рече му лидер с интелигентска брадица, - затова ние не си тормозим съмишлениците ни с кюфтета, ни с кебапчета. Някой лев на ръка – ако щат и пилешки кренвирши да ръпат, важното е да ни вкарат в Европата, та да можем оттам да им обещаваме, че ще вкараме Европата в България. Обещанието винаги е по-сладко от кебапче и може да се консумира дълго време, неумерено и без мярка! Нашите обещания вече четвърт век ги консумират, и питат за още!

- Махай ми се от главата! – изгони ме последният от списъка ми. –  Нямам време за тия простотии! Отивам да се снимам с пострадалите от наводненията, та да им дам кураж да понесат и изборните резултати! Две бедствия наведнъж много ще им дойдат!

- Давай, брате, ний сме с тебе! – запя агитката около скарата му.

- Къш! Няма да ми разводнявате пейзажа! Мога и сам да си направя селфи!

Щракмарийкенапортрет – така му казвахме едно време на селфито. Дечурлигата си мислят, че са открили топлата вода, като се самощракват с телефоните си. Мили деца, ще им речем ние, вие накъдето сте се запътили, ние оттам идваме – да не мислите, че на млади години ръцете са ни били по-къси, та не сме могли да се снимаме сами, когато няма кой друг да държи апарата! Нито ръцете са ни по-къси, нито акълът...

Всъщност – то ще си проличи.

Ако в понеделник се събудим със снимка, на която до размазаната ни ухилена физиономия се мъдри нахапано кебапче – очевидно къси са ни били не само ръцете...

Румен БЕЛЧЕВ