nabore.bg

Смейлетон

   В работилничката са майсторът и Геле. Геле е получил леко треперене на пръстите и го цепи главата. Изпил е две бири – и нищо, боли го главата от снощи, ще се пръсне. Вика:

   - Майсторе, вместо да ми мине, пак ме хваща!

   - Пийни, Геле, че работа ни чака. На всички им минава от бира, та на тебе ли няма?

   Вратата се отваря и влиза гражданин с прахосмукачка.

   Майсторът и Геле го поздравяват, стискат му ръцете, радват се. От радостта им в тясната стаичка като че ли става по-широко.

   Гражданинът е един такъв отпуснат, странен, не на себе си, като че ли идва за първи път. Геле и майстор Чисто и просто се споглеждат:

   - Отнесен от вихъра!

   Гражданинът вади бележка и пита, гласът му е слаб, едва гъгне:

   - Извинете, нали тук – чете от листчето – е сервизната база за поправка за прахосмукачки?

   Майсторът и Геле се дърпат назад. Геле така го цепи главата, че се чуди дали да не отвори трета бира, пък каквото ще да става.

   Майсторът подозира нещо нередно:

   - Приятел, какво става с тебе? Ние ти намерихме клиент, придумахме го оня, дето се е върнал от чужбина, иска да купи прахосмукачка, която глади, а ти питаш тук ли е базата!

   Гражданинът ги гледа, струва му се, че ги е виждал и друг път; в главата му нещо се е запънало и не може да се преобърне. Опитва се да говори:

   - С мене се случи нещо много лошо, едва съм се дигнал на крака, взех прахосмукачката и право тук. Нещо ми говореше, че вие ще ми обясните…

   Майстор Чисто и просто се сети пръв: частична амнезия! Разбира се следното. Човекът си чистел с прахосмукачката. Когато загряла добре и започнала да пари, той я прикрепил към ютията, имал нещо за гладене. Тогава станало и нещастието. Някоя от намотките избила и напрежението го ударило. Паднал на земята, загубил съзнание. Колко време е лежал така, не помнеше, като се свестил било още светло, но на следващия ден. По отношение на прахосмукачката забравил всичко, затова дошъл тук.

   Майсторът му припомни спокойно и бавно, така се разговаря с болен, как често е идвал при тях с повредена прахосмукачка, как те я поправяли, как взела да свири по едно време, а после заработила като ютия, как станали приятели, намерили му купувач.

   Гражданинът се пипа по главата:

   - Е, сега, като ми обяснихте, ми стана по-добре – чука се по челото – нещо се превъртя и ми просветна. Благодаря ви много, нямаше кой да ми каже.

   Геле включва прахосмукачката, опитва се да чисти. Преди да е загряла, нещо гърми в нея, изскачат искри. Геле отваря уста, но няма време за викане, строполява се на пода.

   Майсторът и гражданинът скачат, но Геле е изпреварил: изправил се е, смутено се смее. Нищо му няма. Майсторът пак обяснява:

   - Чисто и просто Геле работи с електрически ток, много пъти го е друсало напрежението и си е изработил имунитет: понася токовите удари без припадъци, но получава амнезия…

   Геле се пипа по главата, радостен е, направо не му се вярва. Вика:

   - Майсторе! Не ме цепи главата! Ама нищо ми няма, като новородено съм, все едно цял живот само мляко и боза съм пил!

   - Значи така – така – разсъждава майсторът, – хем глади като ютия, хем бие ток от нея. Няма да я оправяме, само ще предупредим купувача да я ползва с гумени ръкавици, уж сме я боядисвали и може да се оцапа. Дали да му пошушнем, че оправя махмурлук?

   Геле пита:

   - Майсторе, а защо не я задържим за нас си, е – човекът може да ни я подари!

Иван К. БАБУКОВ