nabore.bg

Литературен мегдан

Черги от парцали

 Майка ми отново

прави черги от парцали.

Сапун вари, плете чорапи...

И божията крава издоява.

Цял ден след нея

по небесните ливади драпа.

 

По пладне спира

под дъга да си почине

и после води я на водопой.

До извора на облак –

жаждата да мине,

защото кравата на Господ е от сой.

 

Майка ми отново

прави черги от парцали.

Ризата на Дядо Господ е разпрала.

Ще я нареже с лястовичите криле,

кълбо ще намотае

и чергата до утре ще е изтъкала.

 

Изшарила е месечината

и двете квачки...

И всичко в звездното небе,

което шава.

А после кравата на Господ издоява.

По пътя Млечен все да има мляко

за хората,

които рано стават.

 

 

Сниших се от сълзите на едно дете

 

Сниших се от сълзите на едно дете.

Погледнах в обидата на очите му.

Изравних се с неговия ръст

и като него се почувствах безпомощна,

наранена и самотна.

 

Това дете плачеше като ангел.

Държеше прашната топка в ръце,

като захвърленото в хаоса земно кълбо.

и плачеше като ангел,

който не си е изпил млякото

на спирката на Млечния път.

Сигурно

някой малък дявол му е разлял чашата

и сега сълзите му рисуват браздулици

по зачервените от залеза бузи.

 

Аз се снижих и сниших

до сълзите на това непознато

и позабравено в мен дете.

Направих му смешна физиономия

и то прихна в лъчезарен смях,

като малък вселенски Бог,

който държеше в ръцете си

прашното земно кълбо.

 

 

Приказка с Господ

 

И баба има  приказка със Господ,

Отдавна имат се и тачат с баба.

На дядо млад изгниха шепа кости.

На пет парчета баба чупи хляба.

 

Но пред Божич изгуби сетна сила,

смъртта сурвака я с метла от троскот.

Тя цял живот бе стискала, пестила –

остана в къщата ни само Господ.

 

И всеки път от него се отричах,

когато някъде отведе мама

и цялата тайфа бохеми – всички,

и други близки – малки и големи.

 

И хвърлях шепа пръст по него дива,

проклинах го, направо бях му бясна,

Но той си има Божа справедливост

и ризата, що му дарих, е тясна.

 

Първолета МАДЖАРСКА, Перник

-----

Първолета Маджарска е родена е на 4 август 1955 г. в град Радомир. Завършила е българска филология във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий” и трудово обучение и изобразително изкуство в Учителския институт – Дупница. Била е учител по изобразително изкуство в град Трън. Работила е като журналист в окръжния вестник “Димитровско знаме” и в общинския “Нов пернишки вестник”, “Перник експрес”, “Регион експрес”, “Зона Перник” – до неговата ликвидация през 1996 година. Била е кореспондент на в. “Струма”. От 1997 г. е уредник в Художествена галерия – Перник.    Автор е на стихосбирките: “Ангел с ахилесова пета” /1997/, “Живей сега” /2001/, “Детето плаче като Бог” /2006/ , “Ще се видим в Рая” /2008/ и „Къде Икарите гнездят”/2014/. Основен съставител е на антологиите „Галерия към слънцето” /80 стихотворения и поеми за Перник/  и “Духът, който ни сродява”/ 2009/. Основател и главен редактор е на алманах-списание „Културна палитра” за литература, изкуство и креативност /2012/.


Първолета Маджарска

Първолета Маджарска