nabore.bg

Литературен мегдан

Часовникът

Разказ

 

В началото на 90-те години на миналия век, когато в икономиките на бившите соц. Страни се извършваха  дълбоки промени, в България заприиждаха много руски туристи. Специално в Пловдив присъствието им беше впечатляващо. Идваха с огромни торби и чанти, пълни с най-различни стоки и продаваха на безценица. Властите им обособиха специално място в края на града, което днес е покрито, модерно тържище за промишлени стоки. От руското остана само името -  Руският пазар.  Днес се продават предимно турски и китайски произведения. От „Сделано в СССР“ няма и следа. Макар, че и сега е сравнително евтино, като руските търговци вече няма. От тях си вземахме всевъзможни неща, повечето от които и досега не са влезли в употреба, защото ги купувахме ей така – защото бяха много евтини.

Веднъж си купих от там ръчен часовник. Отговаряше на главните изисквания на стока - менте, което с голяма скорост изпълваше родния пазар – беше много красив и много евтин. Имаше и прозорче за датата. Недостатък му беше, че е електронен.Новото тогава трудно си пробиваше път. Спомням си, как приятели от село ми се подиграваха, че съм си купил електрически бойлер, вместо популярните на дърва и въглища. Ценяха се доказаните часовници с пружина, които всяка вечер навивахме. Още си спомням марките „Слава“, „Спутник“, „Мир“, които сигурно още са на ръцете на много българи, отдавна превърнати в сантиментална ценност... Те,както колите Жигули и Москвич, се ползваха с много добра репутация, по причина, че нямахме възможност да ги сравняваме с други...

Веднъж - беше също есенна неделя, като днешната, когато  се  сменяше часовото време и трябваше да превъртя стрелките на моето менте, марката на което, за съжаление, не помня, с изумление открих, че часовникът  сам е свършил тая работа !  Не повярвах, помислих че съм забравил, кога  съм го сторил. Затова напролет, когато трябваше да ставаме по-рано, следях внимателно дали чудото ще се повтори. И пак стана така ! От тогава всяка година през пролетта и есента, до последния си час, часовникът ми ме отменяше... Предполагам, че е бил дело на млади умни хора, които са експериментирали, създавайки електронен часовник, програмиран така, че  по установената европейска практика, два пъти годишно в определената дата, да сменя  сам часа. Условията, обаче, за развиване на този бизнес в Русия, вероятно не са били добри и те са фалирали. Днес нося часовник от реномираната швейцарска марка swatch, който обаче го „мързи“ да прави това, вместо мен.

 Та, да не забравите да превъртите стрелките...

 

Георги СЛАВКОВ


Георги Славков

Георги Славков