nabore.bg

Архивите са живи

Репортерски неволи: Цесекар пише първия некролог на Гунди

Гениалният футболист можеше да бъде видян и на симфонични концерти в зала „България”

 

Първата ми среща на живо с футболния любимец на цяла България Георги Аспарухов стана не на стадиона или на улицата, а в зала „България” ... на симфоничен концерт! Подмамен от мълвата, че футболистите „са силни в краката и слаби в главата”, не вярвах че Гунди може да има такива духовни и музикални интереси. За да съм сигурен, че е той, запитах го уклончиво: „Другарю Аспарухов, с вас ли е Сашо Костов?” „Не, той предпочита друга музика”, отговори ми красивият футболист. Значи – бе Гунди!

За последен път го видях на стадиона, когато в мач между ЦСКА и „Левски” великият футболист ритна „червен” играч и за съжаление бе изгонен от терена. Уви, оказа се, че това бе последната среща ва хилядите почитатели на футбола

 

със своя любимец –

 

в този мач той напусна завинаги магичната игра!

А още преди години се мълвеше, че през 1967 г., след мач на „сините” с италианския гранд „Милан” за Купата на националните купи, мениджъри на „миланезите” настоявали да привлекат Гунди. Предлагали му идеални условия – 500 000 долара на ръка, 2000 – месечна заплата, до 1500 премия за победен мач, безплатно жилище и автомобил, като по този начин му изравнили „цената” с италианските легенди Джани Ривера, Сормани, Шнелингер...

Въпреки, че

 

у нас заплатата на великия футболист била 150 лева,

 

несравнима с предложението на „Милан”, Гунди отсякъл: „Не, аз ще играя в България!”

През 1973 г. поредната ми среща с Гунди не се състоя. Във Враца трябваше да се състои бенефисен мач на Ибро Коцев, капитан на „Ботев” – завоювал бронза в националното първенство, доказал , че е най-класния тим в провинцията тогава. Срещу врачанската единадесеторка трябваше да се изправи „Отборът на звездите” – на практика националната селекеция с Аспарухов, Котков, Григоров, Бонев...Часове преди очакваното в цяла Северозападна България футболно събитие, в редакцията на моя вестник „Отечествен зов” (Враца) влетя кореспондентът на в. „Народен спорт” Иван Борисов, блед като платно. „Георги, голямо нещастие! Гунди и Котков са загинали под Витиня в катастрофа!”

 

Първо не повярвах,

 

но след минута-две и директорът на печатницата Първанов, също заклет левскар, потвърди ужасната вест и ме помоли да напиша некролог за двете жертви. Дръпнах се: „Защо аз, нали съм от ЦСКА!?”, но Иван ме вразуми: „Гошо, Гунди беше футболист на цяла България!”

Седнах. Главата ми бучеше. Не можах да отроня една свястна дума. Мисълта ми блокира, пишещата машинка сякаш не ме слушаше. Започнах...Когато след 15 минути двамата дойдоха, много харесаха текста, а колегата Борисов едва не изхлипа: „Написал си го все едно жалиш за родни братя! Благодаря ти!” Първанов бързо отпечата некролога.

 

Начаса той бе разлепен по врачанските улици

 

 – моят текст бе първото съобщение в страната, което съобщаваше за трагичната кончина на футболните любимци на България!

Късно вечерта, минавах през центъра на града. На една от пейките видях ужасна гледка – мъртво пиян младеж, лежеше разгърден, под него се търкаляше празна бутилка от алкохол. А до него на пейката бе некрологът с моите думи за Гунди и Котков. Момчето не стенеше, а направо виеше от болка: „Майко, майчице, защо не умрях аз, а Гудни да е жив?!”

Стоях като вкаменен. Сякаш плачеше цяла България.    

 

Георги КАРДАНОВ


Приживе Гунди бе носител на много награди

Приживе Гунди бе носител на много награди

Най-талантливият български футболист на всички времена

Най-талантливият български футболист на всички времена

Студиен фотопортрет на Георги Аспарухов

Студиен фотопортрет на Георги Аспарухов

Снимка от трагедията - секунди след катастрофата на Витиня

Снимка от трагедията - секунди след катастрофата на Витиня

Автомобилът на Аспарухов и Котков - виждат се овъглените им тела

Автомобилът на Аспарухов и Котков - виждат се овъглените им тела