nabore.bg

Тежката дума

Диагноза: България е болница, а ние сме много болни пациенти

Най-много са с направление за психиатричното отделение

 

Не знам на колко години е бил Шекспир, когато е стигнал до извода, че светът е сцена, а всички ние – актьори, но очевидно е бил по-млад. Ако беше почакал да напише „Както ви се харесва” на по-прилична възраст, когато ту една, ту друга карантия почне да го алармира, щеше да стигне до съвсем други заключения.

Светът е болница, уважаеми читатели – ако не вярвате – застанете до прозореца и погледайте малко навън. Само след минута ще мине човек, който си говори сам. След две – човек с пликче от аптеката. След три –  линейка.

Четвъртата минута може да не чакате,

 

защото простатата ще ви се обади,

 

така че спокойно тичайте натам, където ви зове дългът.

След като светът е болница, какво правим ние в нея? Много е просто да се отговори – ние сме й пациентите! И се държим точно както се очаква от истински пациенти – търпеливо.

От време на време загрижени хора идват при нас, оглеждат ни отдалече и казват, че проблемите ни са им ясни, те ще ни оправят веднъж завинаги, само трябва да им гласуваме доверие и да си ги изберем за екип. Избираме между няколкото самопредлагащи се екипа и зачакваме оправията. За съжаление, отхвърлените екипи се скарват с избрания и му пречат да ни отреже каквото си е наумил и тайничко зад гърба му идват да ни мажат с разни мехлемчета и да обясняват, че оня е говедо, нищо, че се прави на доктор, и, че ако изберем тях,

 

ще припкаме като млади яренца подир блондинките.

 

Налага се неколкократно спешно да си преизбираме екипа, и така – докато пристигнат някакви други, с по-строг вид, и ни рекат, че е дошло време разделно и вече трябва да си избираме патоанатом. 

Ако светът е болница, то в него няма начин да няма отделения.

Финансовото министерство се е настанило в хирургията. То внимателно оглежда новопостъпилите и компетентно им обяснява без какво могат да издаянят в този живот. Господ затова ни е дал от почти всичко по две – за да може в случай на нужда едното да се резне. Посред световна криза трябва да се поограничаваме! Може без един бъбрек – то и без това не се забелязва отвън. Може и без крак. Има такива готини протези! И без ръка – става! Дори ни дават възможност за избор – лява или дясна.

Вътрешното министерство – естествено – се е намърдало във вътрешните болести. Докторите в това отделение се разхождат важно със слушалки на врата и периодично ни преслушват. От време на време барабанят по ребрата ни и клатят загадъчно глави – в смисъл – времето ще покаже, а ако не искате да чакате – признайте си какво точно ви има

 

и веднага ще ви олекне...

 

На културното министерство се е паднала урологията. Там важно и достолепно ни обясняват колко е важно на човек долната половина да му е наред, за да не се оцапа пред хората, ровичкат из недрата ни, за да се докопат до екзотичен бъбречен камък, след което възторжено го завиват в книжка и хукват в дълги еврокомандировки да го показват в Лувъра.

Най-важното отделение се е паднало на парламента – естествено, там винаги се уреждат.

Кожно-венерическото. Всеки уважаващ себе си лекар ще ви каже, че от тая службица по-блага няма – по спешност няма да те извикат и болен няма да ти умре.

 

Пациентите тук са кротки, леко гузни,

 

но ако опитате да ги поразпитате, веднага ще ви обяснят, че са тук заради политически интриги на враговете на прогреса, а иначе нищо им няма и не бива да вярваме на всичко, което пише по вестниците. Само от време на време, когато смятат, че никой не ги гледа, се почесват там, където няма нищо.

А ние? Къде сме ние?

За да си отговорите на тоя въпрос, направете един сравнително безопасен експеримент със себе си. Изгледайте вечерните новини и веднага, щом почнат рекламите, изтичайте бързичко до най-близкото огледало и си вижте физиономията.

Очевидно е за кое отделение сме се докарали – за психиатричното...

 

Румен БЕЛЧЕВ