nabore.bg

Тежката дума

България днес: Какво се случи през 2013 г. и какво следва?

Задава се широка коалиция, а Борисов се очертава като кандидат за президент

 

Накратко годината 2013 изглежда така - протести, оставка на Бойко Борисов, предсрочни избори, анти-ГЕРБ коалиция, пак протести, няма оставка. Има обаче политическа нестабилност. Както коментираха някои чужди наблюдатели, България от бедна и стабилна се превърна в бедна и нестабилна държава. Кредитните агенции засега почнаха да понижават перспективите по рейтинга на страната, очаква се по-нататък да понижат и кредитния рейтинг.

В момента управлява правителство, което няма как да падне по парламентарен път, освен да подаде оставка само. Защото по конституция за свалянето му трябва да гласуват 121 депутата (50% +1). А ГЕРБ са вече 95 депутата, дори „Атака” да ги подкрепи,

 

не могат да съберат повече от 120 гласа.

 

Въпреки това правителството е нестабилно. Протестите от лятото насам отслабнаха чувствително поради това, че не предложиха перспектива, не подкрепиха открито политическа сила и не излъчиха нова алтернативна. Но натискът продължава, някои медии преекспонират протестите и исканията за оставка. България е разделена и противопоставена както в началото на 90-те години.

Как започна всичко, за да се стигне дотук и какво се случи?

В началото на 2013 г. се пропука правителството на Борисов. То управляваше с недостиг на 5 депутати, но със стабилна подкрепа, включително и от групата на „Атака” в първите 2 години. След което с вътрешнопарламентарни интриги ГЕРБ открадна цяла група от 10 депутати от „Атака”. Това предопредели събитията в 2013 година.

През януари случката с нападението над Доган на конференция на ДПС вкара България в световните новини. Но по-важната новина по същото време беше друга – организацията „Репортери без граница” съобщи, че България е на 87-о място по свобода на печата, наред с някои изостанали африкански и азиатски държави. А през 2009 г. е била на 68-о място.

 

В рамките на месец януари се случиха още:

 

– Референдумът за АЕЦ показа значително мнозинство на привържениците на нова атомна централа – 60% на 40%. Но малкият брой участвали в референдума – 20% не направи задължителни резултатите от него.

– Сайтът „Бивол” публикува досието „Буда”, от което стана ясно, че бившият премиер е бил разследван от службите като оперативно интересно лице, общуващо с контингента на организираната престъпност. И още – че има доклад да бъде вербуван като информатор. В отговор премиерът Борисов показа неочакван страх и нервност, и каза пред журналисти: „Това мога да ви го спретна на всичките” – тоест, че може да поръча на службите да направят по едно досие на журналистите.

Тези скандали не разклатиха особено правителството, но последва оставката на министъра на образованието Игнатов, който в продължение на три години скандализираше цялата университетска и научна общност с опитите си за реформи и брутално некомпетентно управление.

Любопитно е да се проследи оттук нататък как точно падна правителството на Борисов.

Десетина дни по късно в няколко града на страната избухнаха протести против монополите и цената на тока, които свариха неподготвени и опозиционните партии БСП и ДПС. Във Варна на улиците излязоха първо към 5000 души, което е много за този град, но на 17-и февруари те вече бяха 20 000. Основното недоволството беше от сметките за тока и електроразпределителните дружества (ЕРП).

На другия ден подаде оставка финансовият министър Симеон Дянков. Това вече беше знак за провала на управлението на Борисов. Цялата пропаганда на правителството се крепеше на образа за финансова стабилност и това, че България е отличник, втора след Германия в ЕС. И изведнъж оставката (очевидно уволнение, като опит да се освободи напрежението) показа, че най-после и Борисов признава провала на тази политика – народът полудял от немотия, а те му обясняват, заедно с цялата медийна пропагандна машина,

 

че ставаме все по-добре.

 

Оставката на Дянков предизвика избухване на по-силни протести. Мнозина подозираха някаква режисура зад тях, неясно от кого, защото БСП беше очевидно неподготвена в първите дни. Борисов веднага се опита да яхне протестите, като обеща намаление на тока с 8%, дори отнемане на лиценза на ЧЕЗ „до края на деня”. После прати всички ЕРП-та в прокуратурата и т. н.

Това не го спаси, недоволството се отприщи, стигна се до стълкновения с полицията и два дни по-късно, на 20 февруари, правителството подаде оставка след репортажи с една разкървавена глава по улиците на София. Протестите продължиха – на 24 февруари беше най-мощният, по улиците на десетина по-големи градове излязоха над 100 000 души, над 30 000 само във Варна (там недоволството от произвола на властта, свързана с ТИМ, е особено болезнено).

Най-страшният момент бяха поредица от самозапалвания – общо 7 за февруари и март, от които най-емблематично беше на Пламен Горанов във Варна, часове преди оставката на Борисов. Самоубиецът отправи ясни послания срещу властта във Варна и се самозапали на входа на общината. Правителството на Борисов обяви национален траур в негова памет, с което провокира още самозапалвания. Събитията ги забеляза целият свят, а в. „Файненшъл таймс” написа статия със заглавие

 

„В България светва червена лампичка за Европа”,

 

в която се оценяваха като грешка строгите финансови мерки и бюджетни съкращения. Оставката на Борисов беше оценена като тактически ход, за да не изгуби ГЕРБ още повече доверие до края на мандата. Служебното правителство на Плевнелиев беше определено от повечето наблюдатели като „втори ешелон на ГЕРБ”.

В този период на промени във властта се случиха знаменателни промени и в медиите. Финализирана беше сделката с двата популярни вестника „Труд” и „24 часа” (и цялата група с още един всекидневник, два седмичника и списания), без да е ясно кой е купувачът. И досега не е ясно. Старите собственици (Павлов и Донев) бяха очевидно под натиск от правителството да продадат вестниците, като срещу тях беше впрегната цялата държавна машина, данъчни, обвинения от прокуратурата и мярка за неотклонение с огромни парични гаранции, съдебен запор върху акциите им, плюс пропагандна война от страна на медиите на Пеевски, които бяха част от управлението на Борисов.

Обслужващата правителството до момента телевизия ТВ7, с шефа си Николай Бареков, внезапно обърна палачинката и остро нападна Борисов. Бареков, негов личен приятел по-рано, изведнъж излезе със скандални разкрития за управлението му в поредица от интервюта във вестниците на Пеевски,

 

които до неотдавна също обслужваха правителството.

 

През април избухна скандалът с подслушванията. Никой не се е съмнявал, че бившият вътрешен министър Цветанов е подслушвал поголовно. Но след като лидерът на БСП получава писмо с конкретни данни, вдига шум и праща сигнал до новоизбрания главен прокурор Цацаров – който беше очевиден фаворит за този пост на Цветанов и Борисов. За всеобща изненада Цацаров нареди проверка и уличи в незаконно подслушване бившия министър. 20 дни преди изборите прокуратурата съобщи официално, че има доказателства за негови незаконни действия, за което свидетелстват трима от обвинените в МВР подслушвачи. На Цветанов обаче не могат да бъдат повдигнати обвинения, защото той е кандидат-депутат. Това става по-късно, след като вече е избран и парламентът гласува искането на прокуратурата.

Пак през април избухна пореден скандал със записани разговори. Появи се запис на разговор на бившия премиер Борисов с бивш министър с обвинения – Мирослав Найденов и вече бивш градски прокурор – Кокинов. И докато у нас оценяваха излизането на този разговор като очерняне и предизборни компромати от политически противници на Борисов, швейцарският вестник „Льо Тан” го описа със заглавие „Тъмната страна на режима Борисов”.

В статията се казва: „Насред предизборната кампания българската преса разкри разговори достойни за мафията между бившия премиер Бойко Борисов и неговия клан. В тях става дума за секс, дрога и мрежи на влияние”. Вестникът цитира дори неприлични моменти от разговора: „С дебелашки хумор тримата разнищват интимните връзки на този и онзи. След това дълго разсъждават върху възможността двамата зам.-прокурори на София да са “гейове”. “Роман мое ли си го ебе Джамбазов или не мое?” - чува се в записа.” Това оказва слабо влияние върху предизборните нагласи.

Бившият премиер на България Бойко Борисов ръководеше страната като частна охранителна фирма”, пише по повод скандала с подслушванията и авторитетното австрийско издание „Дер Щандарт”. „През последните години 53-годишният бивш каратист Борисов управляваше с кабинет на малцинството, в някои случаи подкрепян от десните екстремисти или консерваторите. Но този път е изолиран”, пише „Дер Щандарт”.

 

Ден преди изборите на 12 май избухва скандал –

 

Бареков чрез ТВ7 разпространява новината, че в печатницата в Костинброд на общински съветник от ГЕРБ са открити 350-те хиляди избирателни бюлетини извън необходимата бройка за парламентарните избори. Прокуратурата потвърждава новината в официално съобщение. Следва ново съобщение от прокуратурата, че бюлетините не са технологичен брак, както твърдят от ГЕРБ. По-късно главният секретар на служебното правителство цинично заявява, че извън договорените количества, всяка печатница може да си печата бюлетини за фототапети.

И до момента обществото е разделено по оценката на тази афера. От една страна са убедените, че ГЕРБ са се опитвали да фалшифицират изборите, от друга – че това е някаква инсинуация от страна на БСП. На практика има 10 палета с годни бюлетини, с тегло около 4 тона, освен тях още 4 палета с брак, негодни бюлетини, с които е настройвана машината. Но наличието на тези количества и досега не убеждава всички в някакви нарушения. Мнозина смятат, че това е причината Борисов да изгуби изборите и едва ли не Мая Манолова от БСП е вкарала тия бюлетини в печатницата.

На изборите ГЕРБ и БСП взимат толкова гласове, колкото предвиждат повечето социологически агенции десетина дни преди изборите (с изключение на агенцията МБМД на Мира Янова и НЦИОМ, които предвиждат грандиозна победа на ГЕРБ с 8-10% преднина). На изборите ГЕРБ води на БСП с около 4 процента. БСП в сравнение с 2009 г. прибавя отгоре 200 000 гласа, а ГЕРБ губи около 600 000 гласа, избирателната активност е 52%.

На 26 май Бойко Борисов получава мандат за съставяне на правителство, но го връща веднага, без дори да предложи нещо, да го задържи за ден-два, да преговаря или да направи някой политически ход. Само часове след това

 

мандатът е връчен на Станишев и Орешарски.

 

На практика ГЕРБ е в изолация, въпреки че има най-много гласове на изборите. Разполага само с 97 депутатски места, а БСП и ДПС имат общо 120 депутати. За кворума да се гласува правителство са необходими 121 депутати. Борисов предприема тактика на деструкции – неговата парламентарна група не влиза в парламента и проваля кворума. Така, за да има кворум за съставянето на правителство, влиза Волен Сидеров, без да гласува. Оттук нататък опозицията в парламента и изпадналите извън него десни основават атаките си срещу правителството върху това, че то е нова тройна коалиция, на социалисти, националисти и турци.

Новото правителство се държи неадекватно. При заявени намерения за програмно експертно правителство, се вижда, че на практика БСП и ДПС делят баницата партийно, като дори преимущество в назначените министри има ДПС. Неадекватно е предложеното Министерство на инвестиционното проектиране, също така и кандидатурата да го оглави архитект, за който веднага излизат данни, че е свързан със заменки и имотни спекулации. Той бързо е оттеглен, на негово място идва друг архитект с други проблеми.

Бомбата избухва на 14 юни, когато внезапно парламентът гласува за шеф на ДАНС да бъде назначен Делян Пеевски. С това правителството напълно изпари впечатлението, че има нещо експертно в този кабинет. Дори някои сериозни министри, заради избора на Пеевски, станаха смешни и търпят негативи, че участват в този кабинет.

Изпаряват се надеждите, че България ще има що годе разумно правителство, което ще възстановява страната след управлението на ГЕРБ. Този ден към 5000 души излизат спонтанно на улицата пред Министерския съвет. След два дни такива протести Пеевски се оттегля. Но протестите продължават, като исканията се променят вече към оставка на правителството въобще и нови избори.

Оттук нататък започва разделение в обществото. Телевизиите показват непрекъснато протестите в обширни директни включвания, канят неизменно всеки ден в коментарни предавания протестиращи. Това показва, че телевизиите вече не са под правителствен контрол и натиск, като по времето на Борисов. Дори напротив, създава се впечатление за организирани действия срещу правителството. Така или иначе, недоволството се излива свободно в телевизиите. Това обяснява донякъде и защо през февруарските протести

 

има поредица драматични самозапалвания,

 

а през юни-юли няма.

През юли започва обединението на изпадналите от парламента десни и формирането на Реформаторски блок. В протестите се възраждат лозунгите от началото на 90-те години „червени боклуци” и др. Те се превръщат в пърформанс, който подиграва ранния комунизъм от 50-те години и го свързва със сегашната БСП.

Писателят дисидент от близкото минало Марко Ганчев казва за протестите в интервю: „Имаме чисто и просто едно непризнаване на изборни резултати. Толкова ли голяма интелигентност се иска, за да се сетиш, че го правят едновременно ГЕРБ и невлезлите в парламента, с надежда за нова конфигурация?”

Бившият депутат от ДСБ, психиатърът д-р Николай Михайлов казва: „Сега започна едно преформулиране на този протест, доколкото той търси политическата си легитимация и някакъв политически изход от това, което става на площада. И започна наистина да прилича на опит за реванш на извънпарламентарната десница в насипно състояние, защото тя е това.”

Известният полски дисидент и журналист Адам Михник в интервю пред сп. „Шпигел” казва за изборите в България: „При демокрацията властта е огледално отражение на обществото: тези хора са избрани. Понякога изборите се печелят и от разни типове от стария апарат, които заслужават всичко друго, но не и симпатии. Демокрацията обаче важи за всички, а не само за възвишените и умните.”

Управляващите произведоха още няколко гафа с неадекватни кандидатури след Пеевски. Зам.-шефът на парламента Бисеров от ДПС беше уличен в неясни банкови операции, които издават корупция и укрити доходи, и подаде оставка.

Но протестите не създадоха нов политически субект,

 

не излъчиха алтернатива и постепенно отслабнаха.

 

Исканията за оставка не успяха в 2013 г. По-малки са шансовете да успеят в 2014 г. Ако управляващите сами решат по тактически причини, че трябва да има извънредни избори през май, заедно с изборите за европейски парламент, такива ще има. Но може и да няма.

Така или иначе при едни нови избори е предвидимо какво ще се случи. Никой няма да има пълно мнозинство. Сега нагласите са такива ,че ГЕРБ и Реформаторският блок няма да съберат повече гласове от БСП, ДПС, „Атака”, партията на Бареков и др. Ще се наложи коалиция, най-вероятно широка. Това е добре за България, защото дава някаква стабилност. Не е изключена коалиция и между БСП и ГЕРБ, колкото и невероятно да изглежда сега. В свойствения си стил Борисов ще обяви, че положението е тежко, за доброто на страната трябва да се правят компромиси, ще даде пример с Меркел и т. н., и неговите симпатизанти ще го приемат.

Други вариант е БСП, ДПС и някаква друга влязла в парламента партия отново да съставят правителство.

 

Има и още един вариант –

 

ГЕРБ да събере с Реформаторският блок повече от половината места в бъдещия парламент, но засега той е по-малко вероятен. Така или иначе занапред ни очаква политическа нестабилност, докато не бъде съставен нов парламент с правителство с по-широка подкрепа.

А политическото бъдеще на Борисов най-вероятно го тика към кандидат-президент. Дори неговата кандидатура може да бъде изтъргувана при съставянето на някоя коалиция. И ако срещу него не извадят нещо адекватно, той ще бъде избран и ще последва съдбата на Траян Бъсеску в Румъния, който след поредица скандали бавно залязва на тамошния политически небосклон. Само че над Борисов съвсем реалистично се очертава и сянката на правосъдието, което има за какво да го подхване.


Иван БАКАЛОВ, e-vestnik.bg


Иван Бакалов

Иван Бакалов