nabore.bg

Литературен мегдан

Бих искала на светло да ме любиш...

Бих искала на светло да ме любиш.

Да светят всички лампи, полилеи.

Да греят хиляди луминисцентни светлини,

Милиони свещи да горят.

Да виждам всяка твоя капка пот

и всеки поглед на очите ти бездънни.

Да виждам как потрепва всеки мускул

и всяко косъмче да виждам как блести.

Бих искала на светло да ме любиш.

 Да видя чак отвъд душата ти.

Да видя как сърцето ти тупти.

Да разгадая всички твои мисли…

Бих искала на светло да ме любиш.

 

 

Роден от въображение

 

Ти за мен си фантазия.

Пламваш

и след миг се превръщаш във пепел.

А аз като по чудо успявам

да се сгрея на огъня.

Между два удара на сърцето си.

 

 

****

Превърнала съм се в болезнено очакване.

Нито минута спокойна,

Нито миг на забрава.

Всеки нерв е опънат докрай.

Сякаш очаквам зад шкафа в кухнята

да изскочи някой и да ме гръмне

с  „Калашников”…

Всички струни в душата ми са опънати.

Всяка секунда, която отмерва часовникът,

къса парче от сърцето ми.

Напрежението расте.

Всеки миг е пронизваща болка…

Превърнала съм се в болезнено очакване.

Ти не дойде,

а денят си отива…

Аз точно в полунощ ще експлодирам.

 

 

****

Едно докосване.

Докосване – опияняващо и шеметно.

Безумно.

Велико и пречистващо.

Тъй нежно, сладко и красиво.

Наивно и предизвикателно.

По детски чисто.

Интимно еротично и разголващо.

Докосване,

наречено

целувка.

 

 

****

Ще се затворя някъде,

Където

на слънцето лъчите не проникват.

Във кулата

на нечие мълчание

ще се затворя

и ще гледам

как

бавно тишината се превръща в музика

и светлина извира от

косите ми…

Със пламъка на цялата си болка

Най-истинската обич ще запаля.

Ще се прекръстя и ще се сбогувам.

И мълния ще разсече

простора.

 

 

****

Душата ми обсеби дяволът.

Превърна я пустиня нажежена.

Обрече ме на скръб и на забрава,

на вечна жажда и безвремие.

В огньовете на палещата страст

сега изгарям тъй неумолимо

И те желая непосилно аз…

Защото дяволът си ти, любими.

 

 

****

Изгубих мислите в безкрая на мечтите си.

Изгубих ревността в нестихваща любов.

Изгубих се в очите ти,

намерих се в очите ти.

И сътворих наново един изгубен свят.

 

 

****

Разплака се небето.

Посивя.

Сълзите му изплашиха врабчетата.

А в локвите от сивата тъга

един наперен гълъб

се огледа.

 

 

****

Желая те.

Желая те неистово.

Тъй както алчният желае златото.

Тъй както слепият желае да прогледне.

Замръзналият както търси пламъка

на огъня, на който да се сгрее.

Желая те.

Желая те до болка.

Тъй както жадният желае всяка капка.

Тъй както гладният желае къшей хляб.

Просякът както със надежда чака

да му подхвърлят някой друг петак.

Желая те.

Желая те безумно.

Тъй както болният желае изцеление.

Тъй както розата желае пролетта.

Като затворник, търсещ избавление

и молещ се за свойта свобода.

Желая те.

Желая те завинаги.

Желая те със всички сетива.

Желая те в съня си, във нощта,

Желая те в виелицата снежна,

Във слънчевия ден, във вечността.

Желая те.

Ала е безнадеждно.

 

 

****

Тази шарена есен,

 с пъстър вятър понесла

Мойте първи копнежи,

мойте детски мечти…

Тя остана далече

 във онези години,

във които аз гледах

как в листата от злато

весел дъжд ромоли.

Днес е толкова сива,

тъй скучна, безцветна…

Тъмен дъжда се излива

над тъжни дървета.

Няма листи от злато,

няма вятърна песен…

Тъй се случва, когато

аз самата съм есен.

 

Биляна ДЕЧЕВА