nabore.bg

Тежката дума

Без маска и грим: Неспасяемият "Северозапад"

От август 2014 г. кръстосвам из китния някога жужащ и гълчав Северозапад.

Наричаха го остро „див”, че и куртоазно смекчено „дивен”, ала това не му помогна. Най-бедното кюше на съвременна „обединена” Европа вече мина през неизбежната разруха и планирано запустение. Сега е във фаза агония, за която лек не е измислен

 

и няма да бъде изнамерен.

 

- Защото няма млади хора във фертилна възраст;

- Защото за това безнадеждо състояние поминък

не е измислен и няма да бъде изнамерен;

- Защото човеците над 40-50 годишна възраст

упорито живеещи в ПустинятаСеверозапад са на доизживяване в позицията си на безпарични лутащи се сенки, облечени до един в дрехи втора употреба.

- Защото пенсионерите са с обидно малки пенсии в сравнение с това, което са давали като влог и вноски през годините на съзнателния си живот на държавата майка.

 

Беззъби, брадясали, окъсани, унили,

 

с блуждаещи и ококорени очи повечето от тях гаснат в „родния” си край, като свиват с пожълтели нокти контрабанден силноотровен тютюн. „Така и така ще се мре... - си казват и надигат шишенцата с менте ракия, какво като е отровна. Отровно е и да си жив...”

Всеки ден в Северозапада нещо умира:

- Умират създадени вдъхновено и с надежди ЕТ, кафенета, сладкарнички и други фирми. Катанци висят през врата.

- Умират училища, последвали последните траурни шествия на ветераните-учители макар и запазили в ефир все още предишната гълчава

 

и предишните звънливи детски гласчета.

 

- Умират бавно и тъжно читалища, тъжносмешни с квадратурата си смесени магазинчета.

- Умират мечтите на поколения горди българи, че някога пак ще има възраждане. На всичко.

Но пък живеят:

- десетките още пъргави и упорити земевладелци,

изпонакупили хиляди декари „своя” и арендувана земя;

- живеят тук-таме останалите чиновници, робуващи евтинко на бюрократичната  самопроизвеждаща се като кукувича прежда  ламя;

Но до ще време, близо е, когато и Ламята-бюрокрация

 

ще почне да агонизира

 

за последно (няма да има кого да администрира!).

Земевладелците ще изучат на запад синчетата и дъщеричките си, те от своя страна ще запушат нос срещу селските „миризми” и ще си останат в гнилия Запад или в лелеяния мегаполис София. Обслужващите механизатори, които сега за ден обработват стотици декари земя ще отмрат без следовници.

 

И тогава ще е Краят...

 

Кажете го това на всички извървили се досега управници, които катадневно премятат мантрата: „На Северозапада е нужен поминък!” и ще ви баламосват та дано им повЕрвате.

Те знаят истината за Агонията.

И вече са взели мерки.

За себе си...

И за наследниците си...

 

Цветан АНДРЕЕВ

-----------

Дописано от автора:

 Било много черногледо, катастрофично, пресилено, обобщаващо, антибългарско и други такива скопени реакции чух по адрес

 на "Размислите..." си, а не  усетиха жестоката реалност, поплака ми, истинския ми поплак за неизбежната кончина на един такъв магичен край от картата на някогашна Горда България...

Господи, виждаха го с очите си, живееха го катадневно, но нещо ги възпираше да видят догарящата свещица...

Някои издания отказаха да го обнародват на хартиен носител, текстът щял да наруши ентусиазма на новите властници, на депутатите от Северозапада, щото те щели да направят СПЕЦИАЛНА НАЦИОНАЛНА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА ВЪЗРАЖДАНЕ НА СЕВЕРОЗАПАДА - поминък, университети, фирми и фирмички, стратегии на хартия....

Трънки и глогинки!

Като ги питаха на специализирания форум: "А човеци откъде! Човеци няма, човеци не останаха!?” - вдигаха рамене...

Така и ще си отидат от властта с вдигнати рамене, но и вдигнати палати - на друго място.

И най вече в анклава София...

 

 

 


Цветан Андреев

Цветан Андреев