nabore.bg

Архивите са живи

Минало: Бащата на Тодор Батков търсил нацистки престъпници

Легендарният репортер Коста Батков тайно се срещал с Шимон Визентал  - преследвача на 20 000 фашистки бандити

 

По-старото поколение български вестникари добре си спомня името на Костадин Батков – легендарния журналист от вестник „Отечествен фронт”, който дори в онова време на дресирано и озаптявано новинарство правеше чудеса в професията.

Бащата на днешния бизнесмен, прочут адвокат и собственик на „Левски” имаше  едра, малко тромава и флегматична фигура, която можеше да се види в редакционните барчета на Полиграфическия комбинат „Димитър Благоев” на „Цариградско шосе”. Това не ставаше много често, а от време на време, когато Коста се връщаше от поредната си дълга командировка от далечни места. В работата на Батков-старши

 

се усещаше някакъв неприкрит авантюризъм,

 

нещо силно приключенско, което го отдалечаваше на светлинни години от тогавашните му колеги в занаята. Коста беше космополит в добрия смисъл на думата – еднакво добре се усещаше на Баташкия водносилов път, в далечен Китай, по безкрайните магистрали на Сибир и тихите улички на Брюксел. Днес малцина българи знаят, че Коста Батков бе първият нашенец, който влезе полуофициално в щаб квартирата на НАТО. Тогава България бе член на Варшавския договор и на контактите с другата страна от „желязната завеса” не се гледаше с добро око.

В края на 70- те години на миналия век във вестника си Батков-старши написа серия от репортажи по една изключително популярна тема – търсенето на нацистки престъпници по различни точки на планетата. Дотогава това бе приоритет на държавата Израел и няколко обществени организации и рядко журналист от соцлагера влизаше пряко в „темата”.

Тази стъпка на Коста имаше предистория – 5-6 години преди това той беше събрал материал за мистериозно изчезналия след войната известен фашистки изверг от нацистките концлагери Адолф Айхман. В продължение на няколко години Батков-старши посети местата,

 

където е станало задържането на Айхман,

 

разговаря с очевидци и жертви на неговите престъпления. Понеже най-активната част от преследването на нацистките престъпници се извършваше от Израел, а България нямаше дипломатически отношения с тази страна, у нас рядко се пишеше за това. А последвалият съдебен процес срещу Айхман се отразяваше главно чрез информации на ТАСС.

През 1979 година Батков-старши конспиративно успява да се свърже с Шимон Визентал – най-големия душманин на оживелите след войната нацисти. Визентал е и един от най-пазените хора по света - повече от 40 години той издирва около 20 500 нацистки престъпници по цял свят с помощта на своя “Еврейски център за документация“ във Виена и Линц. Най-известният “ловец на нацисти“ по света е награждаван с десетки почетни ордени и отличия на десетки държави. На церемония в Белия дом през август 1980 г. президентът Джими Картър го дарява със специален златен медал от американския конгрес. А президентът Роналд Рейгън го обяви през ноември 1988 г. за един от “големите герои “ на века.

Срещата между българския журналист и Шимон Визентал става след дълги преговори и проверки с посредници. След това в България Костадин Батков разказваше пред колеги, че хората на Визентал са уреждали срещата повече от два месеца, проверявали са го и са го следили по виенските улици няколко седмици поред. „Конспирацията бе изключително добре гарантирана – всеки ден очаквах да ми съобщят за предстоящата среща с Визентал, но хората му все отлагаха – страхуваха се, че можа да съм подставено лице, зад което се крият хора, които ги заплашваха всекидневно” –

 

това разказваше пред колеги Коста в клуба на журналистите,

 

след като репортажите му вече бяха отпечатани в „Отечествен фронт”.

Срещата с Шимон Визентал във виенската му тайна квартира трае повече от три часа. Уникалното е, че освен интервюто с „ловеца на нацисти” Батков осъществява още една своя идея - предава му събраните от него материали от предишни години за търсени фашистки престъпници. Пред колеги от София навремето Коста Батков каза и нещо наистина сензационно, което не посмя да напише в интервюто си: „На Визентал веднага му стана интересно, той дори допусна, че е съвсем възможно дегизирани и със сменена биография военнопрестъпници от войната да са намерили убежище в някои социалистически страни. Аз бях шокиран от хипотезата му – уверих го, че това едва ли е възможно.”

При една от командировките си – този път в размирен Ливан, Батков-старши за малко не бе убит от снайперист. Всъщност за евентуалната си смърт той разбра чак в София, когато видя, че токът на обувката му е прострелян и куршумът е преминал на сантиметри от крака. С тази пробита от снайперистки куршум обувка (той носеше № 45 най-малко) Коста Батков ходи няколко седмици в София. След това си купи нови обувки и пак замина някъде по света…

И така не се спря чак до внезапната си смърт през юли 1987 година…

 

Д-р Боян ЗАХОВ


Един от най-големите нацистки престъпници Адолф Айхман бе обесен на 31 май 1962 г.

Един от най-големите нацистки престъпници Адолф Айхман бе обесен на 31 май 1962 г.

„Ловецът на нацисти” Шимон Визентал

„Ловецът на нацисти” Шимон Визентал

Тодор Батков има причини да се гордее с баща си

Тодор Батков има причини да се гордее с баща си

Костадин Батков разбираше и от работа и от софра

Костадин Батков разбираше и от работа и от софра

Легендарният репортер в командировка - някъде, където мирише на барут

Легендарният репортер в командировка - някъде, където мирише на барут

Батков-старши по улиците на Брюксел, пред централата на НАТО

Батков-старши по улиците на Брюксел, пред централата на НАТО