nabore.bg

България

Бай Боби върти автосервиз и траурна агенция

Видях обратната страна на живота, рязал съм трупове в моргата, разказва чешитът

 

Да наближаваш шейсетте и да движиш сам бизнеса си не е лесно, особено когато става дума за дейности, свързани с много клиенти. Едва ли може да се каже, че Боби Петков от столичната Красна поляна е вълк единак, но дори и някой да го вземе за такъв, скоро ще се убеди, че най-малкото не е типичен. Независимо че около него винаги има всякакви хора, подобно на твърде много нашенци той цял живот е разчитал единствено на себе си. Не обича да споделя и когато го попитат как успява да върти сам, почти без ничия помощ просторния автосервиз, който поддържа от години, само се усмихва и запалва поредната цигара.

 

Пуши много, но изобщо не пие.

 

Излъчва мъдрото спокойствие на силен и зрял мъж, който доста е патил, но стои здраво на краката си и знае добре цената на нещата в живота.  

Боби не е работохолик, но е от хората, които не могат да стоят със скръстени ръце. В сервиза му винаги се мъдрят поне две коли, а отвън още толкова чакат реда си. Боби е универсален боец, има си твърда клиентела, която го търси за всякакви автомобилни неволи, но се е специализирал най-вече в бояджийските и тенекеджийските услуги. Има едно основно правило - никога не връща клиент, независимо какъв е проблемът му.

          

Винаги има решение,

 

трябва само да го намериш, категоричен е той. 

Е, какво толкова, ще речете, човекът просто работи здраво, за да си вади хляба, като него има стотици хиляди, дори и милиони българи. Има, обаче, една любопитна подробност. Пред автосервиза често стоят паркирани една или две старички, но добре поддържани лимузини. На пръв поглед не бият на очи, но не е трудно да се досети човек, че най-вероятно обслужват някоя траурна агенция. Това е самата истина: Боби успешно съвместява две съвсем различни дейности. Когато не се труди по автомобилите, се занимава с клиенти от по-друго естество. “Не е за всеки, макар че е работа като всяка друга”, казва той.

 

Общуването с опечалени хора

 

изисква деликатност, търпение, такт, сръчност, организаторски умения - качества, които малцина притежават. Освен всичко друго подготовката на един покойник за последния му път изисква и здрави нерви. Боби не навлиза в излишни подробности, но все пак се досещаме, че той е човекът, който се грижи за аранжировката - обличане, гримиране, аксесоари и прочие. В задълженията му влиза и техническата поддръжка на транспортните средства на агенцията - катафалките.   

Много неща съм работил, но след промените през 1989 г. животът ми като на хиляди други хора у нас се обърка и трябваше едва ли не да започна от нулата. Бях гастарбайтер в Германия, после се върнах, но скоро пак запраших в чужбина. Вършех какво ли не, накрая ми писна и окончателно се прибрах. Нямах избор и започнах работа в моргата към съдебна медицина, там изкарах няколко години. Нагледах се на неща, които не са разправяне. Едно от задълженията ми беше да подготвям труповете за аутопсия - разрязвах ги от горе до долу, после идваше докторът, вземаше една малка биопсия и изчезваше, а аз после ги зашивах. Тежка, мръсна, неблагодарна работа, и то за мизерни пари. Понякога докарваха толкова много “материал”, че не можех да смогна, бяхме много малко хора. Случваше се да ни бавят заплатите, веднъж така се ядосах, че май нещо прекалих с рязането с ножа, дойде докторът и каза - а бе човече, ти си свършил и моята работа. Видях обратната страна на живота, но не съжалявам за нищо, за мене това беше добра школа”, заключава Боби.

В крайна сметка

 

махалото на живота му се люшва в обратна посока.

 

Въпреки превратностите на съдбата той не спира да се бори и най-сетне намира сили да започне да прави това, за което мечтаят много българи - да работи за себе си. Наистина цената е висока - повечето дни от седмицата е от сутрин до вечер в сервиза, а останалото време посвещава на агенцията. Всъщност това е цената на свободата, за която Боби плаща с най-скъпата монета - времето.   

 

Вестник „Златна възраст”