nabore.bg

България

Далече в планината: Баби живеят с мечките в забравеното Чуреково

Родопското селце остана 20 дни без електричество, линейка не може да го стигне

 

На седем километра от главния път, който свързва Девин и Кричим, в сърцето на Родопите се е сгушило малко селце, забравено от бога. Времето е спряло за петдесетината му жители, повечето жени, всички до една вдовици. Средната им възраст е над 75 години. Тук хората живеят така, сякаш са на края на света, а не в близост до мегаязовира “Цанков камък”, дето някои го наричат “машина за пари”.  Но освен от бога Чуреково е забравено и от държавата: токът постоянно спира, понеже стълбовете са дървени и при по-силен вятър жиците се късат. Последния път селото останало цели 20 дни без електричество, но благодарение на един бивш депутат, собственик на малка ВЕЦ, докарали отнякъде агрегат. Водата също е проблем, след всеки дъжд

 

през ръждясалите тръби тече почти кал.

 

Пътят до Чуреково е черен, трудно проходим, целият в дупки и кратери, вие се покрай реката през усойни клисури и е достъпен само за големите камиони, които мъкнат дървени трупи. Местните баби разчитат да ги вземе някой смелчага, дръзнал да мине с автомобил, за да отидат на лекар в Девин. А на връщане каквото сабя покаже - или пак на автостоп, или пеша. Друг начин няма. Линейка не може да стигне до селото.

“Никой не иска да идва при нас, за да не си счупи колата”, казва един от местните. Вече е потрошил една кола, сменил я с “Лада Нива”, но и тя взела да дава фира. И как не, щом минава 7 километра за 40 минути, и то на първа скорост. Хората не искат да идват в Чуреково, но не и мечките - тук е тяхното царство. Наскоро една мецана удушила насред селото три шилета, друга влязла в обора на една баба и разкъсала агнето й. Тормозът не спира, но хората донякъде са свикнали с мечките. Не могат, обаче, да свикнат с неволите. Тук, в Чуреково, няма не само държава.

 

Селото няма дори и кмет,

 

та се налага кметицата на съседното Михалково да се грижи за възрастните жени. Веска Бачева много ги жали, но няма с какво да стигне до тях и когато й се наложи, чака да мине някой камион с трупи, за да я качи. Признава, че нищо друго не може да направи, освен да пише до институциите.

Все пак понякога в събота и неделя селцето се оживява. От Чуреково е известният хирург проф. Петър Учиков. Синът му и снахата също са лекари. Пристигат в селото и вместо да почиват, почват да се занимават с болежките на самотните баби. Част от местния елит е и друга видна личност - д-р Илия Баташки, който преди време купил селската фурна и си направил вила.               

 

“При нас винаги си е бедствие”,

 

въздъхва магазинерката, която върти селското дюкянче. Тя е сърцата жена около шейсетте и тук минава за относително млада. Всеки ден през нея се извървяват всички баби и ако някоя не дойде за хляб, отива да да види жива ли е, добре ли е. “Нищо си нямаме - казва една възрастна женица. Купила си е току-що самун и го носи под мишница. - Кой го е еня за нас. Лани един американец беше закъсал с мотора си горе в планината, едва се добрало момчето до селото по нощите. Бая се беше уплашил. Оправиха му машината и той си замина, иначе никой не стъпва тук.”

Никой, най-вече държавата. Изключение правят мечките.

 

Наборе.бг