nabore.bg

България

Анкета: Кой какво каза за робското „съжителство“

 Христина Георгиева, уредник в музея „Христо Ботев“ в Калофер пред БГНЕС:

Не можем да говорим за съжителство, тъй като в историческата наука  не разполагаме, поне ние, с този термин. За мен като историк, този термин в историята е непознат – „съжителство“.

Нашата позиция е тази – „османско владичество“ и това е, което можем да кажем твърдо. Но да говорим за съжителство е трудно, поне за нас – калоферци, тъй като Калофер е перлата на Стремската долина, това е град, който даде много на нашето Възраждане. Тук са богатите калоферски търговци, които изградиха Даскал Ботьовото училище, това е градът, който даде на България гения. И той ни остави само 20 стихотворения, които са преведени на 44 езика, и за нас е недопустимо да се говори дали това произведение на Ботев трябва да бъде премахнато от нашите учебници или друго произведение. Неговите стихотворения са само 20, добави Георгиева.

„Издаде 4 вестника, които могат да бъдат пример за нашите журналисти и поведе своята чета за освобождението на милото отечество България. Освобождение категорично от османско владичество, а не от съжителство“, подчерта още Георгиева.

Гражданите на Калофер също са убедени в това, че не би трябва-

ло да се говори за съжителство с турците. Един от минувачите в центъра на града каза, че 500 години не са малко и няма как това да е съжителство. „Няма как да се забрави това нещо, аз съм против това“, добави мъжът.

Друг мъж каза, че никога няма  как едната дума да замени другата. Робство няма как да бъде сменено със съжителство. Защото ако погледнем реално, бедни турци е имало, заедно с бедни българи – съжителствали са, но народът да съжителства с османската  империя – абсурд. Ако не е имало робство, нямало е да са родени  нито Ботев, нито Левски, нямало е да има нито въстания, нямало е да го има Иван Вазов, който да го опише в „Под игото“.

Въобще няма смисъл да говорим назад. Ние, гражданите на Калофер, желаем и спонтанно решихме да събираме подписи, които ще занесем в Министерство на образованието – против намеренията на министъра. Така че връщане  назад няма, категоричен е мъжът.

Друг гражданин на Калофер каза, че тогава почти не сме имали права. „И са ни мъчили, колили. Второто Баташко клане е в Калофер, как по друг начин можем да го наречем, освен робство“, подчерта още мъжът.

Пред БГНЕС директорът на къща-музей „Иван Вазов“ в Сопот Стефан Филчев казва: „Няма как да приемем безумието – „съжителство“ – ние живеем в градове, които са горели. Тази епоха – 1877 тук се нарича Предстрашното. Ако е имало съжителство, няма да е било страшно, нямало е да има кланета“.

„Нека припомним, че бащата на Иван Вазов – Минчо Вазов е заклан в Балкана над Сопот, загубил е живота си, така че за съжителство няма да говорим“, каза Филчев. Именно Вазов е дал най-точния термин и той е иго – тъй като терминът идва от старогръцки – хегемония, надмощие на една силна страна над един слаб народ, обясни още директорът на Вазовия музей.

„Длъжни сме да съхраняваме паметта на Иван Вазов. Не бива да позволяваме да вкарват нашите деца в калъпа на псевдоевропейски ценности, прикрити зад названието толерантност“, допълни Филчев. Според него децата трябва да се възпитават от ранна възраст в патриотично възпитание. Той не приема мотива, че „История Славянобългарска“ трябва да се премести в горен курс на обучение, защото тази история е хранилище на българската памет. „Ние сме категорични, че ще представяме историята такава каквато ни е предавана от предците ни и няма да я променяме“, категоричен е директорът на музея на Иван Вазов.

 

Позиция на редакцията на вестник „България без граници”:

 

Извършва се национално предателство. Български управници и техните наставници полагат неимоверни усилия за лишаване на народа ни от  неговата национална памет и история. Нямало го е страшното 500-годишно турско робство, нямало е стотици въстания против жестокия владетел, нямало е бесилки и кланета, имало е братско „съжителство“.

Празнуваме ОСВОБОЖДЕНИЕ! От какво сме освободени, ако е имало мирно, културно, приятелско „съжителство“? Трябва ли, по логиката на нашите продажни управници, да имаме национален празник – освобождение от турското робство? Въпреки всичко, въпреки усилията на враговете на България, 3 март все още го има в календара.

Празнуваме този ден, но никой от празнодумците, които произнасят речи, не казва КОЙ и от КОГО ни е освободил. Толкова ли е страшно да кажат истината?

Днес България няма нищо. Нямаме национална независимост. Нямаме национална сигурност, загубихме националната си чест. Един нагъл турски посланик си позволява да се меси във вътрешните работи на държавата ни. „Неправителствени организации“ от Турция, Америка и Европа са се настанили уютно в страната ни и работят най-настървено срещу нея. В интерес на нашата сигурност е да ги помолим да ни освободят от своето присъствие. В интерес и на нашите чест и достойнство.

Изданието ни ще продължи да помества материали, посветени на тези болезнени за народа ни теми.

 

Д-р Веселин СТОЯНОВ

Главен редактор на вестник „България без граници”

 

 

         

 

 


Образът на робството - пресъздаден в много картини

Образът на робството - пресъздаден в много картини