nabore.bg

Интервю

Актрисата и певица Кристина Белчева: Съжалявам, че не родих второ дете

Половинката на Мишо Белчев си мечтае за внучка, споменава с добро чичо си Милко Балев

 

Кристина Белчева е родена на 16 март в София. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ при проф. Филип Филипов. Играе в Ловеч по разпределение, а след това в Младежкия театър в столицата. Седем години води предаването "Най-хубавото нещо" по телевизия "7 дни". След ВИТИЗ се омъжва за големия музикант и поет Михаил Белчев - автор на хитовете “След 10 години”, „Булевардът“, “Не остарявай любов” и др., и започва да пее с него. Двамата имат син, който е голямата им гордост и върви по стъпките им Конастантин.

- Криси, знам, че се занимаваш с много неща. Разкажи ми повече.

- Да, работя в дирекция “Култура” на Столичната община, водя предаване в национално радио, организирам един Арт център, участвам в концерти с Мишо - като водеща и като певица, чета поезия... Занимавам се и с организационните въпроси на сина ми Косьо. До скоро преподавах в Музикалната академия и УНСС.

- Липсва ли ти театъра и имаш ли нови предложения за роли?

- Не, нямам време да мисля какво ми липсва. Намирам удоволствие във всичко, което върша. Не играя отдавана, но сега Ники Априлов ми предложи чудесна роля в една прекрасна пиеса. Чудя се къде да намеря пролука във времето, за да я приема. Театъра е магия, коята винаги ме е владяла, но така се случи, че ме отказаха, не съм се отказала по собствено желание.

- Какво мислиш за театъра днес и младите актьори?

- Много хубави спектакли има и прекрасни артисти. България е малка държава, а с толкова много талантливи хора. Но за съжаление на управлението като че ли последния приоритет са културата, образованието и науката - трите стълба на една държава.

- Казваш, че голямата ти любов е Мишо... Влюбвала ли си се в друг преди него?

- Бях на 23 години, когато се запознахме. Имала съм приятели, разбира се, но такава любов и съдбовна среща - не.

- След проблемите и забавянето на бременността ти, мислила ли си, че няма да имаш деца?

- Никога. Когато стана това забавяне с бременността и спонтанния аборт, който направих се притесних да няма усложнение, но после, вече дори не го мислех. Ние с Мишо като че ли на онзи етап си бяхме достатъчни. Не ни липсваше дете, а и бяхме сигурни, че ще се появи. Дори сега съжалявам, че не си направихме и второ. Но аз имах чувството, че ако родя второ ще бъде изневяра към първото. Не мислех, че мога да си деля чувствата си към Косьо.

- За какво се карате най-често у дома?

- Заради Константин непрекъснато се караме. Много сме смешни, защото всеки обвинява другия, че не му отказва нищо и е прекалено добър към него, а всъщност и двамата го гледаме като божество, това е факт. Защото той е чакан, чаровен, сладък, любвеобилен, обичен. И той не ни разочарова, има много качества и заслужава нашата подкрепа. Не е глезльо, а мъжко момче.

- За вас с Мишо казват, че сте постоянно влюбени... Как се поддържа силна любовта 32 години?

- Това е Божа работа. Ако при едния се появи проблем особено здравословен, другия толкова страда и го преживява... През тия години сме се делили само за два дни.

- А лесно ли се живее с Мишо?

- Не е трудно, защото той си е домошар. Всички го познават като бохем, но откакто сме заедно, аз открих, че той обича семейния и домашен уют. И понеже аз съм възпитана така, всичко се нарежда. Не, че не обичам и бохемския живот, пътувания, срещи, но за мен най-важното е семйството.

- Какво обича да му готвиш?

- Всичко, аз непрекъснато готвя. Домакинската работа у нас си е моя. Не се притеснявам от това. Обичам и да експериментирам в кухнята. Често импровизирам, измислям рецепти, разни салати правя, ордьоври, основно. На Мишо всичко му харесва. Даже и когато още се учех да готвя, той всичко одобряваше (аз дори яйца не можех да пържа). Това ме стимулираше, въпреки че понякога се дразнех, че и помия да сготвя той ще я хареса.

- Синът ви е още млад, но мислите ли понякога за внуци?

- Да, аз даже му казвам - дано да се ожениш рано, за да гледам внуци. И то момиченце. Винаги съм си мечтала за панделки, аз много обичах куклите. Много искам внучка!

- Милко Балев ти е чичо, разкажи какво помниш от него.

- Да, чичо ми е, с негативите и позитивите от това. Човек не си избира роднините. Познавам го като човек, а не като политик - което е по-ценно. По отношение на политиката зависи от времето, от интересите... Той бе интелигентен човек, татко, който му е първи братовчед, ми е разказвал, че винаги бил с книга в ръка. Съдействал ми е за намирането на литература от библиотеката на ЦК. Но по принцип не помагаше на роднини, те негодуваха от това. Дори като кандидатствах във ВИТИЗ той не знаеше. Помагаше само за здраве. Например, когато баща ми претърпя тежка катастрофа на 20-я ми рожден ден, той свика комисия от 12 човека и благодарение на него му спасиха живота. За чичо Милко лошо не мога да кажа. И съм в прекрасни отношения с неговите синове.

- Кой е бил най-трудният момент в живота ти?

- Загубата на татко и баба, смъртта на близките. Няма по-старшно нещо от това да се разделиш със близък и да знеш, че повече няма да го видиш.

- Страхуваш ли се от старостта?

- Не, това е единствения начин да живея дълго. Една жена трябва достойно да си носи годините, да не се опитва да ги крие и да не се полага на куп манипулации.

- Кога за последно плака?

- Преди малко. Една колежка ми разказа нещо вълнуващо... Често плача, не си крия емоциите. Харесвам хората, които плачат, това са честните хора. Мишо също плаче... Дори на една от първите ни срещи през 1984 г. в Габрово на филм за Елвис Пресли и двамата плакахме почти през цялото време...

- В какво вярваш и от какво се страхуваш?

- Вярвам в добрия изход. Страх ме е от лошите болести и това, че няма лекарства за тях. Това, което може да ме направи щастлива е да разбера, че някой е измислил лекарство за рак. От смъртта ме е страх, от раздялата... Ужасява ме!

- Как поддържаш духа си свеж?

- Когато ти е топло и уютно вкъщи и имаш добри приятели духа не пада. Хората забравят, колко са важни приятелите. Ние намираме начин да събираме приятелите, затова си празнуваме всички празници. Работата също ми помага за духа, Косьо също, защото е млад, той не ми дава време да се мисля за кавото и да било, изтощително бързо иска да развива. А живеем в тази държава, където нищо не става лесно и като чуя от него: “Тук не ми харесва тавана на възможностите и резултатите”, ми става най-болно и се отчайвам.

- А със здравето как си?

- От време на време имам проблем с двигателната система, имам дископатия, направих си я от едно падане преди време.

 

Интервю на Анна САПУНОВА


Кристина Белчева днес работи в дсирекция

Кристина Белчева днес работи в дсирекция "Култура" на столичната община

Михаил Белчев откри Кристина за песента

Михаил Белчев откри Кристина за песента

Константин Белчев

Константин Белчев