nabore.bg

Литературен мегдан

4.Ъгленски заметувки: Всичко хубаво на тоя свят е синьо

    

-       Викат докторката Росица във Врътеник, горната махала – ама я викат на пожар. Чачо посинел – синя му кожата, ноктите, ушите, носа, бърните – син целия! А пък то кой не знае като посинее човек накъде е тръгнал. Жена му Лаката – паника, малее, какво му стана на тоя човек, кво яде бе, Чаче, кво пи? Гледа се той в огледалото, върти очи, цъка с език и се чуди – иначе нищо му нема, всичко си му работи на шест, само дето е син-котлен. И сгъва пръсти – сини сливи, патладжан, къпини, отел, маслини, нищо синьо не съм ял, и мастило не съм пил – каква е па тая! Идва докторката, сваля той елека, ризата, потника – сини му раменете, тумбака, хълбока, бе син навсекъде! Гледа му ръцете – пръстите сини, ноктите сини – пътник. А се хили! Чудила се докторката, преслушала го, почукала го тук-там, па току се плеснала по челото – я яла бе, Чаче, я яла! Завела го до чешмата, пуснала я, хванала десницата му и я подложила на струята. И то потекло синьо! А пък тя каква била работата – леля Лака да вземе да купи от една дерманска циганка чаршафи – сини, та да не се цапат толкова лесно. И снощи му ги застлала да спи на тях за сефте. А циганката ги била боядисала със синка! И в стаята горещо, и той като се попотил на сън, като се въртел из тия чаршафи, се вапцал от горе до долу! Син-котлен! И Лаката май го отписала, даже тайно прегледала какво там е скътала в сандъка за смърт, дали не са го изяли мишките. А той пък вика – това ми е, вика, щото навремето гласувах за сините, възмездие един вид. И верно – изми той синьото, ама вече целото село му вика Чачо Синката, нема отърване, макар че не е много правилно на него да викат така, а на Лаката никак. Ама я я накарай сега да купи нещо от циганин – никогиж! – Слага точка на поредната история ХанкоПодънека.

-           Това нищо не е, щом синьото не е вътрешно – произнася се авторитетно Наката Дончов. – Помните ли дедо Въло? Една зима му оставили внучето, на пет-шест годинки момченце, да го гледа докато неговите идат до Плевен. Старецът  дал на детето един химически молив и един тефтер да си рисува на масата, той си наточил от бурето до мивката юза с ракийка, легнал на креватя и си цоца по малко. Да, ама го назорило и излезнал по вънка. Върнал се, детето се било вторачило в телевизора, той си допил юзчето и посегнал да си наточи пак. И какво да види – от бурето тече мастило! Опитал – ракия. Погледнал – мастило. Дозел се каква е работата – нали за да точи трябва да оттикне бурето и отгоре, и забравил да го затикне. Внучето докато го немало бъркало с молива в бурето, и го опуснало вътре. Готово! Та зор видя дядката докато изпие трийсет литра мастило, та и на него му посиняха и джуки, и език, и кожа, и нокти, и дори бялото на очите! А пък даже не беше гласувал за СДС, той си е комунист от малък, нищо, че посине… И после като удари две юзчета от мастилената ракия, почва да си тананика: „Всичко хубаво на тоя свят е синьо…“ – имаше такава песенчица тогава…

-           То като избухна демокрацията синьото дойде на мода – спомня си Ванчо Жулето. – И моята комшийка Вунка, нали пострадала от комунизма, само два апартамента взе от предприятието в Тетевен, ушила синьо знаме с надпис „Времето е наше“. Да, ама нали в село пълно с комунисти – нея хем я срам, хем я страх да се направи на Райна Княгиня и да развее байряка. Та го скрила в плевнята, в сеното, да чака да му дойде времето. И една заран тича у нас: „Малее, Жуле, да знаеш, синята управа ще я бъде, аз нали заврях знамето в сеното, а котката да го намери и да си окоти котенцата в него! А кажи ми – не е ли знак!“. Знак е, викам си, че и ти си гламава като котката си…

-           Синята управа, червената управа – мърмори недоволен Вальо Витски. – Само нас ще ни бъде завинаги, момчета, не видите ли, че всичко друго ни подминава и задминава, а ние сме си вечни!

 

Йото ПАЦОВ

------------

В аванс от новата книга на Йото Пацов „Реката тук е ламя”, която издателство „Потайниче” ще предложи на читателите в най-скоро време.