nabore.bg

Литературен мегдан

Абсурдът

 Разказ

 

Не съдбата, а нравите предизвикват престъплението.

 

                                                                                     Сенека*

 

През зимата, около осем вечерта вече е тъмно, пусто и опасно за сам човек по улиците. И може би затова жената бързаше, сгушена в яката на палтото си, скрила лицето си в дебел шал. Вятърът хвърляше снежни иглички, заедно с празни торбички и боклуци в лицата на малкото минувачи, а скърцането на снега под стъпките им се сливаше увеличен многократно между двата реда долепени една с друга сгради и набираше сила в края на улицата като в улей. Може би затова тя не чу забързаните мъжки стъпки зад гърба си и усети крадеца, едва когато дръпна каишката на чантата от рамото й. Жената се възпротиви, опита се да задържи чантата си, но мъжът беше силен, удари я в лицето с юмрук, тя диво закрещя, политна и падна, ослепяла от кръвта, която бликна незнайно откъде, а той бързо и ловко изхлузи чантата от рамото й и без да бърза, без да се оглежда, продължи към края на улицата. Но късметът не беше с него.

Малко след входа на кооперацията, пред която стана кражбата, двама влюбени, сгушени в сянката на близкия вход спряха да се целуват, стреснати от дивия вой на жената. Момчето изскочи на платното, крадецът се затича, но младежът пресече пътя му и го спъна с крак. Крадецът падна, подгъна някак особено ръката си, която стискаше женската чанта, главата му беше на бордюра, около нея снегът бавно започна да почервенява и нищо от тялото му, почти изцяло проснато на платното, не помръдваше. Момчето измъкна чантата от ръката на крадеца и помогна на приятелката си да изправят хлипащата жена. Докато двете тихо си говореха нещо и ровеха по чантите си за кърпички, с които да спрат все още бликащата кръв, момчето се върна при крадеца, който лежеше на платното, побутна го по краката с крака си и подвикна:

- Ставай! – после извади от джоба си мобилен телефон и се обади в полицията. – Ставай, стига си лежал, - повтори младежът, но нещо в позата на падналия го разтревожи и той приклекна до малкото червено петно под главата му.

-  Божичко, тоя ще вземе да пукне – отново извади телефона си и повика “Бърза помощ”.

Първа, за по-малко от десетина минути, дойде полицейската кола слязоха две млади униформени момчета и се доближиха до самотната групичка. Един през друг момичето и младежът се опитаха да обяснят какво се беше случило и сочеха ту към лежащия, ту към жената, която не беше в състояние да произнесе и една дума. На светлината на фаровете полицаите и младата двойка разгледаха лицето на жената – въпреки чудовищния оток, личаха дълбоко раздраните вежда и скула, счупения нос, разцепените устни и два липсващи зъба от горната челюст. Кръвта продължаваше да тече, макар и по-слабо. Полицаите поклатиха глава – това не им се струваше възможно само с един единствен удар, но когато осветиха и разгледаха внимателно крадеца, в свитата в му в юмрук дясна ръка се оказа нахлузен бокс по цялата ширина на ръката.

– Ясно, - каза единият от тях, позвъни от своя телефон, представи се и повика спешно кола на „Бърза помощ”.

            По прозорците на околните сгради се поотместиха пердета и много очи започнаха да следят какво става на улицата.

         Отново първо пристигна кола на полицията, и също като по филмите, при светлината на прожектори започнаха да щракат фотоапарати, разпитваха всички под ред, но понеже жената не можеше да говори, засега я оставиха на мира. Лекарят от „Бърза помощ“ констатира смъртта на крадеца – беше ударил слепоочието си на острия край на замръзнал камък и умрял на секундата, а при жената беше счупена костта над веждата и носа, избити горни и един долен зъб, но най-тежко беше раздробена костта на скулата. Закараха я в болница, втора кола натовари мъртвия крадец, а двамата влюбени потеглиха с полицейската кола за районното управление.

Улицата щеше да има какво да коментира поне една седмица.

 

***

 

В края на седмицата вече се знаеше, че крадецът е обявяван за издирване, криминално проявен с дванайсет присъди за взломни кражби и с подозрение за убийство; много пъти се измъквал по различни начини от полиция и правосъдие. Бил залавян, пускан, бягал, отново залавян, отново пускан под гаранция… и така до фаталната вечер на тъмната уличка, в която един млад човек се притече на помощ на жена, като дори рискува своя живот и живота на приятелката си. Защото по джобовете на мъртвия още там на улицата, намериха автоматичен нож, пистолет с изтрити номера и още един, също толкова масивен и смъртоносен бокс. Намериха и 120 лева в банкноти, монети, фалшива лична карта и билети за влак.

До тук нищо особено, просто пореден инцидент в големия град.

Абсурдът започна, когато срещу младия мъж, помогнал на пострадалата жена, родителите на крадеца започнаха дела за обезщетение.

 

****

 

Как се разви това съдебно дело „за кръвнина“ ми разказа защитата на младото момче.

Аргументите на ищците пред съда били: може за другите, за обществото да е бил престъпник, но това е техен син и той много ги обичал, много им помагал. Те били вече стари и почти инвалиди, но нищо не им липсвало благодарение на него; не ги интересуват хорските приказки, те си искат своето. С помощта на някакъв специалист изчислили по месеци парите, които са получили от сина си за десет години, съобразили, че с възрастта си и със здравето, в което са в момента, най-вероятно ще живеят още десетина – петнайсет години и пресметнали какво биха получили от любимия си син и си искат парите, те, изоставените на произвола на съдбата, самотни и скърбящи. Кой ще им помага на тях, самотните...

Вярно, имали дъщеря, някъде в чужбина, но тя не искала да види нито брат си, нито тях, не дошла и на погребението... И те се отказали от нея, за тях била неблагодарна и мъртва.

Пък онази жена, може сама да е паднала, на всеки се случва, пързаля се… Пък дори и да е нападната, с раздробената скула, пак си е жива. Вярно, пръска пари по операции, ами да си е дала чантата! Една чанта с 20 лева повече ли струва от един човешки живот!

И това момче, кой знае дали не е бутнало пари на полицаите, всички знаят какви са!!! Да не би някой да гарантира, че говорят истината, че са видели точно това... там, на пътя, където умрял единственият им любим син..., тяхната опора...

Съдът прекрати делото, но те повече от година и половина обжалват, разтакават, мотаят...

- Добре, бе, - казах- това е абсурдно! Това не може да става без помощта на твой колега..

- Че да не би да твърдя друго? – тросна ми се адвокатката - Когато говорих с колегата насаме – той ми каза почти дословно –абе, какво ти пука... Има ли намеса на трето лице – има; има ли смърт по непредпазливост – има, защото така го прие съдията; имат ли право на кръвнина, ако докажа, че е непредпазливост или превишена самоотбрана – имат...Къде тука става дума за морал... Те са ми клиенти и аз съм длъжен да им защитавам интересите. Нали така?! Хората си плащат, имат – дават! Занаятът ни е такъв! Така де, парите са си пари...

 

Дима Николчева-ДУДУЛОВА

 

 -----------

*Сенека Луций Аней –римски философ, стоик, писател и обществен деец  (около 5 в преди н.е.,)


Дима Николчева-ДУДУЛОВА

Дима Николчева-ДУДУЛОВА