nabore.bg

Представете си следното: Пристига Сергей Лавров на частна визита в Пловдив и се среща под Альоша с Волен и с тракийските българи. Идват 100-ина хиляди. Държи реч за правата на българите и обещава, че Русия ще е с тях. Говори за Баташкото клане и споменава загиналите за Освобождението руснаци. Милва благосклонно деца, които го молят Русия да не ни оставя на турците.

В това време на столичния булевард „Дондуков”

се развихря ураган.

Единият от обитателите плаче по телевизията и се кълне, че ще се кандидатира отново, за да не допуска повече това. Другият прекъсва мача си, за да пита Обама, Ердоган и Меркел да прави ли нещо или да продължава второто полувреме.

Паника обхваща цялата власт. Министър Ненчев, паникьосан, бяга пеш до Капъкуле да иска турски офицери в помощ на армията. Митов, вцепенен, изчезва завинаги с госпожата си отвъд океана. Кунева кани турски бежанци в униформи да изместят руските туристи, а Ангелкова реве, че това било нейна работа.

Събитията се развиват мълниеносно.

Оратор обявява Пловдив за свободен и автономен град, побратимен с Донецк. Депутати от парламента френетично ръкопляскат. Друговерците се качват на влака и заминават в неизвестна посока.

Звъни будилник. Борисов скача, още замаян от кошмара. Сърцето му се отпуска, слава Богу, на частна визита идва Чавушоглу, не е Лавров.

Георги ХРИСТОВ

Вестник „България без граници”