nabore.bg

Литературен мегдан

6. Ъгленски заметувки: Браво, браво

Васко Бравото е подложил шепа под Дудата още по тъмно, и който от нас е пръв – пуща в ръката му двайсет стотинки – толкова е кафето при Моника. Главата в ушанката му е като картоф в тенджера, якето му покъсано, гащите смъкнати, въпреки стегнатия накриво колан, дюкяна – разкопчан. Никога не сяда при нас, знае, че го гоним – Харами Куто казва, че ако го накараш да скочи на място трупешката снега в кръг един метър около него ще почернее от бълхи. Затова се върти наоколо, и си иска ту цигара, ту кафе, ту огънче. Дадеш ли му некоя паричка, се засмива до уши и ломоти:

-           Браво, браво, мой човек, много убаво, браво! – И с тези приказки ни топи сърцето, че ако не е той, както казва Васката Бушона, в село нема кой да ни зафали.

И чака бусчетата, които зареждат трите магазина на площада около Дудата – все си изкопчва по нещо от шофьорите – къде вафла, къде бонбонче или солети. Един кара банички и му дава всеки ден – летоска, есенес, зимъс – всеки ден! И една заран Васката, вече затикнал устата си с топлата баница, му фъфли:

-           Ей, мой човек, стига с тия банички бе, докарай заран кебапчета ли, кюфтенца ли, браво, браво!

-           Луд ли? – пита с убийствен сарказъм Куто. – Не е работил един ден в живота си, а пенсията му като на две текезесерски бабички най-малко, цигарите ги лапа като семки слънчоглед, а цигари никой не е го виждал да си купи, и ядене, и пиене на аванта за едното „браво“ - той ли е луд, или ние, че му уйдисваме!

-           Нали го карах на Луковит до болницата – хваща думата Тони Трактора. – Още не седнал в колата – дай една цигара, бако Тони. Давам му, пали. Угаси я на Червеното връище и пак – дай една цигара, бако Тони. Давам, пали. Влизаме в Дерманци – той вика – ей, бако Тони, я дай кутията да те не дрънкам през пет минути, че караш, па ти, като ти се допуши, ще ми кажеш да ти дам цигарка…

Васко в това време е обиколил магазините и пак иде под Дудата, но тоя път води и брат си Шишко. Спира пред Тони засмян от ухо до ухо и му вика:

-           Ей, мой човек, дай една цигара, мой човек, браво, браво, ама дай и на Шишо, че знаеш ли колко пъти ме е черпил човека!

Е, даваме, че то наистина само некой луд може да ти рече „Браво“ в това затрито село…

Само Ханко има запазено място под Дудата откакто му отрязаха крака. Спира колата на метър от пейката и сяда в края. Така прави и тази заран, но първо дава на Васката левче да иде да му вземе баничка. Тича Бравото към магазина на Зари, тича обратно с баничката, дава му я, търси шепата на Ханко да му даде и стотинките. Ханко не ще:

-        Айде, пий едно кафенце от мене!

-        Браво, браво, ей, мой човек, браво!

В този момент откъм кметството се чува картечен откос, но това не е картечница, а симсонката на Тачо Шукера. Пристига той в облак син дим, сяда до Ханко, вади десет лева и ги дава на Васката:

-        Връй ми земи и на мене една баничка!

Тича Бравото до магазина, тича обратно, подава на Тачо две банички и слага рестото на масата пред него. Тачо се изумява:

-        Що две бе, човек? Нали една ти казах да ми купиш!

-        Аз да те нарана бе, мой човек, яж бе, рани се бе, мой човек! – ломоти Бравото, ръкомаха и върти очи, а ние се превиваме от смях – наистина Тачо изглежда още по-дребничък до огромния Ханко, та правилно Васката се грижи да не заслабне още, че направо ще изчезне, както казва Даката Тишлера.

 

Йото ПАЦОВ

-------

В аванс от новата книга на Йото Пацов „Реката тук е ламя”, която издателство „Потайниче” ще предложи на читателите в най-скоро време.