nabore.bg

Свят широк

4. Шеговитите приписки на стария репортер: Гъбата

Приписки са онези кратки бележки в полето на страницата, с които някогашните хроникьори и преписвачи на светите книги са излизали извън канона и темата за да отбележат лични неволи, бедствия, сполетели хората, понякога дори катадневните си харчове. Обикновено пращат журналиста в чужбина да „покрива” събитие” – война, избори, международна среща, официално посещение...Пише той своите репортажи, те са подчинени на поставената му задача, а в бележника или просто в главата му остават десетки впечатления, които да сподели най-много с приятели впоследствие. Такива шеговити и непретенциозни са приписките, които предлагам на читателите.

Докато работех в чужбина кой ли ми звънеше по нощите! Прозвуча плътен мъжки глас: ”Безпокои ви Пиер Дюпре, брат на Марилиз, с която сте били заедно на фестивала Сан Антонио дюл хюмор в Куба”.

Господин Дюпре беше силно разтревожен от състоянието на сестра си след завръщането от Хавана, поради което си позволявал да безпокои непознатия за него господин Иванов, чиито координати открил в списъка на членовете на международното жури за най-добра карикатура.

Та Марилиз се върнала от Куба неузнаваема. Била в състояние на перманентна еуфория, реакциите й били абсолютно неадекватни. Обзета била от фиксидеята да създаде фондация за насърчаване на кубинските карикатуристи

 

и особено на един от тях, който бил гениален.

 

Една от целите на фондацията трябвало да бъде вписването на фестивала на хумора в Сан Антонио в списъка на ЮНЕСКО на културните прояви със световна значимост. От брат си, преуспяващ бизнесмен, искала да финансира създаването на фондацията.

Господин Дюпре сподели още, че Марлиз била нашарила стените на апартамента си с ярки цапаници, главно в оранжево, червено и мораво. Във връзка с това той повикал лекари психолози, които допуснали, че трескаво-еуфоричното състояние на Марилиз и особено цветовите видения, пренесени върху стените, вероятно са резултат от консумация на халюциногенни гъби. Въпросът на разтревожения брат беше дали в Куба сестра му не е консумирала случайно такива гъби. А, да. Освен това твърдяла, че е забременяла от гениалния карикатурист и дали аз не знам нещо по този въпрос.

Успокоих господин Дюпре, че Марилиз не е яла халюциногенни гъби: такива нямаше на шведската маса в хотел „Хавана либре”, където бяхме отседнали. Импровизирах теорията, че еуфоричното състояние на сестра му вероятно се дължи на сблъсъка на една западноевропейка /беше белгийка/,

 

отраснала и възпитана в строго етикетиран и подреден живот,

 

 в атмосфера на своеобразна обществена стерилност, с един абсолютно различен свят. Добавих, че дори мене, южнякът балканец, живял доскоро в сходна по обществената си уредба страна, ме е извадила от равновесие невероятната жизненост на кубинците, заразяващият им оптимизъм въпреки недоимъка, спонтанното им веселие. Май бях убедителен.

 

Колкото до някакви любовни преживявания на Марилиз,

 

 заявих че не съм в течение.

Всъщност бях. Кубинецът беше между 50 и 60, със снежнобяла коса, на която още по-контрастно изпъкваше красотата на мургавото му, изразително  лице на артист. Висок, имаше осанката на аристократ. Съседът по стая на Марилиз, италианският художник Серджо Брока сподели, че направо не може да спи от любовните вопли, за които стените на „Хавана либре” не били достатъчна преграда.

Толкова за халюциногенните гъби.

 

Константин ИВАНОВ


Константин Иванов

Константин Иванов