nabore.bg

Литературен мегдан

3. Ъгленски заметувки: Отникъде заникъде

Спрели горските ей-там, на Червеното връище една уазка, натоварена с церови метровки така, че наколенчила. Скочил фараона от кабината:

-           Мараба, пичове!

-           Накъде, господине?

-           За Тетевен, дърва на етървата карам, че измреха от студ, та зетя ми вика – пали таксето и давай, аз съм го натоварил, само им го закарай, че ще опущим чаветата, нали видиш – температурата е в минус.

-           Ами защо не са маркирани тия дърва бе, господине?

-           А, не знам. Питай зетя. Аз с ръка не съм ги докачал.

-           Значи са крадени. Как се казва зет ти и къде живее?

-           Мето се казва, Бамбала му викат. И живее в Мурсия.

-           Каква Мурсия бе, човек, това не е ли в Испания?

-           Там е, той одеве замина.

-           Е, тогава на теб ще ти пишем акт. Дай си личната карта!

-           Па мигар съм вадил лична карта! Немам.

-           Как немаш бе, човек, на колко години си?

-           Докъм трийсе ги брои мама, после умре.

-           Ами шофьорска книжка?

-           Еш па ти! Майтапиш ли се?

-           А документи за колата?

-           Кви документи бе, човек, тя и номера нема, той – документи!

-           Кажи си адреса барем, къде живееш?

-           Летоска в Беглеж, зимъс в Ъглен, другото време – където падне.

-           Ами как се казваш барем знаеш ли?

-           Ка щело да не знам! Сюлейман се казвам, ама ми викат Лепни, че Великолепни много дълго… На филма съм кръстен.

-           И си мюсюлманин, така ли?

-           Ти така и терорист ще ме изкараш бе, горски! Тате беше мюсюлманин, ама аз съм масон ли, марон ли, мормон ли – жената знае.

И така – уазката с метровките в горското, на циганина един ритник за начална скорост – да се прибира отдето е дошъл. Повече не посмели, че то Хелзински комитети, Хаагски съдилища, ромски фондации за интеграция, включване, коопериране и инкорпориране, присъединяване, социализиране и специализиране, бърсане на носове и не само… Шефът им се обадил на колегата си в Тетевен да закарат там на въпросната етърва два-три кубика да се не оцъклат чаветата от студ, човеци сме все пак. Да, ама случаят се разчул, една телевизия, национална като повечето, направила репортаж за етървата, та им лъснала големата мизерия от малкия екран, похвалили и горските, и така се почнала кампания, национална, разбира се, за спасяване на бедстващите фараончета. С толкова дрешки ги затрупали, че етървата наела сестра си под прикритие да отвори магазин за дрехи втора употреба, а с учебниците и тетрадките си разпалвали цяла зима рахат печицата с подарените дърва. Една областна адвокатска колегия пък я досърбяло да прави господин Сюлейман редовен гражданин и спонсорирала издаването на лична карта, от която Лепния най-после научил и трите си имена.

Ама надали ги е запомнил, мисля си аз.

 

Йото ПАЦОВ

 

---------

В аванс от новата книга на Йото Пацов „Реката тук е ламя”, която издателство „Потайниче” ще предложи на читателите в най-скоро време.