nabore.bg

Литературен мегдан

2.Ъгленски заметувки: Кривиците на правдата

Пацовската дуда в Ъглен през зимата

 

- Всичко ни е наопъки – открива пренията под Пацовската дуда Ханко. – Като гледам там германските или да речем японските пенсионери – получат си париците и айде – кой с круизен лайнер ще обикаля света, кой се качи на самолета и кеф му да пие кафе на Айфеловата кула, на Виенското колело или в Дисниленд, кеф му да зяпа по музеи и да си развява гащите по плажове и ривиери разни… А ние? Е го – Васко Бушона, от колко години вече живее в Ъглен, но всеки месец ходи до София да си получи пенсията, та да е сгодно на дечицата му да му я вземат… То верно, че телето от кравата бозае, обратното го нема в природата, ама нашите телета бозаят от нас и откак станат волове…

-        Верно всичко ни е наопъки – съгласява се Харами Куто. – Е го жълтите жилетки в Париж – бие ги полицията като чувал с котета в кирпичен дувар, както си му е реда, щом някой тръгне срещу властта. А нашата полиция на трийсет души протестиращи не можа да насмогне, напръска ги с лют спрей, ама май повече себе си напръска, та по цял свят по телевизорите български полицаи ревът с глас и си мият очите… Вятърът се бил обърнал, видите ли…

-        Климатът им бил крив – въздиша Шукера. – То като на тия години и с тия униформи не си се научил да не пикаеш срещу вятъра, и климата ще ти е крив, и земята ще се върти в погрешна посока…

-        Некои си я въртят в правилната посока – хваща се за думата Тоно Трактора. - Виж какви апартаменти си напазаруваха депутати и министри, че и кумове и кумички покрай тях – годишният бюджет на всички наши села от общината няма да стигне за един такъв…

-        Не е важно това кой какъв апартамент и за колко милиона си е купил – заявява тежко Тасо Пикасото. – Слава Богу, и ние под покрив спим, нищо, че се е продънил и немаме пари по пет керемиди да сменим. Не е важно и това, че някой си ходи на работа в Народното събрание с кола за половин милион – слава Богу, и ние ходим на работа в Циментовия с работническия автобус, не е като да метаме крачоли в пепеля. Не е важно и това кой колко любовници има – слава Богу, и ние до жена си легаме, нищо, че си е нашата. Не е важно и това, че некой вечерят по ресторанти за по петдесет хиляди за едното седане – слава Богу, хванахме се за копривата, а пък като стане и лучеца, и марулките, и девесила – ще поминем и ние с каквото дал Господ. Тия работи ги не бройте вие и не им правете сметката – важното е, че тия хора са големите ни демократи! А без демокрацията закъде сме?

Йото ПАЦОВ

--------

В аванс от новата книга на Йото Пацов „Реката тук е ламя”, която издателство „Потайниче” ще предложи на читателите в най-скоро време.