nabore.bg

Архивите са живи

13. ПАРТИЗАНИТЕ - кой беше в Балкана?

Антифашистът Ангел Пенков (Вихър) завършва Военната академия на Генералния щаб на армията на СССР, командва Гранични войски, три години е шеф на футболен клуб ЦСКА

 

Партизанска бригада „Георги Бенковски“ е подразделение на Трета пазарджишка въстаническа оперативна зона на НОВА (1941-1944). Това е паметната плоча на пътя за Копривщица и е издигната в чест на спечелено сражение от отряда "Георги Бенковски" срещу жандармерията на 31 юли 1944 г.


 (Продължение)

 

Партизанинът от бригада "Георги Бенковски" Георги Пенчев Найденов след 9 септември 1944 г. също избира офицерската професия. Найденов е роден на 20 ноември 1922 г. в пазарджишкото село Бъта. От 1938 г. е член на РМС, а от 1944 г. и на БКП. Секретар е на Околийския комитет на РМС. От 1938 до 1940 г. е политически емигрант в Югославия. През 1943 г. завършва реална гимназия. Между май и октомври 1943 г. е мобилизиран в 1-ва трудова дружина в Беломорска Тракия. От 5 юли 1944 г. вече е партизанин. След победата на 9 септември 1944 г. е командир на рота в доброволческа дружина. Между 7 януари и 31 юли 1945 г. е помощник-командир на Трето артилерийско отделение в 16-и дивизионен артилерийски полк. След това до 31 януари 1946 г. е помощник-командир на артилерийско отделение в 11-и артилерийски полк. Между 1 февруари 1946 и 11 май 1947 г. завежда политическото възпитание в трети армейски артилерийски полк. На 12 май 1947 г. Георги Найденов е назначен за началник на учебната политическа секция на четвърта пехотна дивизия, а по-късно и началник на агитационно-пропагандната секция на дивизията. Остава на този пост до 1948 г. Между 1948 и 1949 г. е началник на културно-просветната секция на трета армия, началник на пропагандната секция в същата армия и служи в трети армейски артилерийски полк. От 1949 до 1950 г. учи във Висше учебно заведение в СССР.

Ромбът на завършилите Висшата артилерийска академия "Калинин" в СССР, който е носил на мундира си генерал Георги Найденов. 

 

Между 1950 и 1953 г. е последователно временно изпълняващ длъжността началник на разузнавателната секция на Командването на артилерията, старши помощник-началник на разузнавателния отдел „Бойна подготовка“ в командването, заместник-началник на отдела, началник на инспекторат и в същото време старши инспектор в УАВ. В периода 1953 – 1955 г. е заместник-командир по полковата артилерия на 7-а стрелкова дивизия, заместник-командир по артилерията на 1-ва стрелкова дивизия и командващ артилерията на 1-ва стрелкова дивизия. Между 1955 и 1957 г. е командващ артилерията на 15-а стрелкова дивизия. От 1957 до 1961 г. е на разпореждане на ЦК на БКП. В периода 1961 – 1966 г. учи в Зенитния факултет на Висшата артилерийска академия „Калинин“ в СССР. От 1966 до 1970 г. е командир на Радиотехнически войски към ПВО и ВВС. След това до 1975 г. е заместник-началник на Техническия комитет в Щаба на Обединените въоръжени сили. Между 1975 и 1977 г. е началник на факултет „Родове и специални войски“ на Военната академия в София. От 1977 до 1980 г. е началник на ВНТУ към Главно управление „Въоръжена техника“. Между 1980 и 1981 г. Найденов е заместник-началник на Военната академия.

Георги Найденов е бил три години заместник-началник на Военната академия в София 

 

След това до 1982 г. е заместник-началник по тилово и учебно МТО на Академията. Между 1982 и 1983 г. е на разпореждане на Управление „Кадри“ по щат А-144 за уволнение. На 1 април 1983 г. преминава в запаса. Умира на 2 януари 1984 г. Георги Найденов е носител на много награди: орден „Народна република България“, орден „Червено знаме“, орден „9 септември 1944 г.“, орден "За храброст“ и др.

През пролетта и лятото на 1944 г. партизанското движение са разраства - все повече младежи и девойки с оръжие отиват да се бият срещу фашистката диктатура. По това време и затворите са пълни с политически затворници - главно от редиците на Работническата партия и левите земеделци.

Списъкът на генералите излезли от партизанската бригада "Георги Бенковски" продължава. Ангел Ненов Пенков (Вихър) е роден на 25 януари 1922 г. в пловдивското село Кръстевич. От 1939 г. е член на РМС, а от май 1944 г. и на БКП. Учи в средна реална гимназия до 1943 г., когато е изключен от нея за комунистическа дейност. От май до септември 1943 г. се препитава със земеделие. Повикан е за войник, но става партизанин през септември 1943 г. в отряда „Георги Бенковски“ (по-късно бригада). Впоследствие е командир на чета и на батальон в отряда. Между септември и декември 1944 г. е командир на взвод в девети пехотен пловдивски полк, с който участва във Втората световна война. През 1945 г. (януари-септември) изкарва съкратен курс във Военното училище в София. В периода септември 1945-декември 1949 е последователно командир на рота в трети пехотен гвардейски полк, командир на дружина в четвърти пехотен плевенски полк, временно изпълняващ длъжността командир на двадесет и девети пехотен ямболски полк.

Вляво - министърът на отбраната армейски генерал Добри Джуров, а вдясно на снимката - командващият Гранични войски генерал Ангел Пенков (Вихър) 

 

Между декември 1949 и декември 1951 г. учи във Военната академия „Фрунзе“. От декември 1951 г. до декември 1952 г. е заместник-началник на отдел в Разузнавателното управление на армията. През 1952 г. му е присвоено званието полковник, а от 19 септември 1959 г. е генерал-майор. В периода декември 1952-февруари 1956 г. е командир на осма мотострелкова дивизия във Враца. От февруари 1956 до 1958 г. е командир на седемнадесета мотострелкова дивизия. От 1958 до август 1959 г. е командир на втора мотострелкова дивизия.

Вляво на снимката е военният министър на Югославия /срещата е в неговия кабинет/, а вдясно - генерал-лейтенант Ангел Пенков, командир на Гранични войски в периода 1962-1971 г.

 

От август 1959 г. учи във Военната академия на Генералния щаб на армията на СССР. От 1961 г. е командир на друга дивизия. В периода 1962 – 1971 е началник на гранични войски. Между 1979 и 1980 г. е командир на Противовъздушната отбрана на Сухопътните войски. Към 1976 г. е главен инспектор на Сухопътните войски. Ангел Пенков е бил  председател на футболен клуб ЦСКА (София).

Делчо Георгиев Чолаков също се сражава в редиците на бригадата "Георги Бенковски". Той е роден на 10 октомври 1910 г. в Панагюрище. През 1929 г. се премества в София и започва работа като обущар. Там става секретар на РМС в кв. Редута. През 1931 г. става член на РМС, а от следващата година и на БКП. През 1942 г. става партизанин.

Златната звезда на Герой на социалистическия труд - званието, с което е удостоен Делчо Чолаков през 1980 г.

 

След Деветосептемврийската победа е последователно секретар на V районен комитет на БКП в София (1956), секретар на ГК на БКП в София. От 1951 г. до 1953 г. е заместник-министър на МВР. От 1951 г. е генерал-майор. В периода 1964 – 1970 г. е председател на ГК на ОФ в София. През 1970 г. е избран за председател на Градския комитет на борците против фашизма и капитализма в София. Остава на тази позиция до 1984 г. Член е на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП. От 1958 до 1966 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1966 до 1971 г. и член на ЦК на БКП.

За принос в развитието на българския спорт, Делчо Чолаков е удостоен от Българския съюз за физкултура и спорт със званието "Заслужил деятел на физкултурата и спорта"

  

Награждаван е с орден „Георги Димитров“.  С указ № 2068 от 9 октомври 1980 г. е обявен за Герой на социалистическия труд. Носител е на ордени „Народна република България“ I степен, „Народна свобода 1941 – 1944 г.“, „9 септември 1944 г.“ и „Кирил и Методий“ I степен. Заслужил деятел е на физкултурата и спорта. Умира на 13 декември 1987 г.

 

(Следва)

 

 www.nabore.bg

 

 Очаквайте в следващата част от поредицата:

•Къде и как действа партизанската бригада „Георги Димитров“?