nabore.bg

Малък разказ

Далече в подножието на малка планина имаше малко градче, едно такова-онакова, с малко жители.

Макар и лесно проходима, планината беше камениста, от някакъв кварцов пясъчник.

Градчето беше далече от железница, което представляваше голямо неудобство на жителите му.

В градчето поради отдалеченост, липса на работна ръка и т.н. имаше само малка фабрика за производство на стъкла и огледала. Тук произвеждаха най-качественото стъкло и огледала. Стъклото на фабрика „Триар”, така се казваше фабриката, поставено на прозорец или остъклена врата, често водеше до нещастни случаи, защото клиентите се опитваха да минат през него. Но истинска гордост на предприятието бяха огледалата.

В тази фабрика „Триар” работех вече втори месец като социолог. Те нямаха нужда от социолог и не можеха да имат нужда от социолог по хиляди причини, затова няма да ги изброявам. От сутрин до вечер, че и след работно време аз се шляех из фабриката и района на фабриката.

Дойдеха ли съвещания, заседания тогава идваше моето време. Вземах думата обикновено на края. Говорех надълго и нашироко, употребявах чуждици, сложни термини, непонятни звучни думи. Отначало плъзваше лека мъгла. Тя се разнасяше напред, пълзеше нагоре. Предишните изказвания губеха реалните си очертания, линееха, бледнееха и постепенно се скриваха. Работещите в предприятието, хора с първичен характер от непрекъснатото общуване с природата, слушаха с интерес.

След заседанието по качеството на пламъка в топилните пещи, някъде по двора ме настигна една друга личност, непонятна дори и за мене. Това беше уредникът на музея в предприятието. Излишно е да казвам, че фабрика „Триар” нямаше нужда от музей, както нямаше нужда и от социолог.

Очаквах да каже, че съм направил много хубаво изказване, обикновено за  това говореха с мене. Но той започна по друг начин.

- Бихте ли дошли за малко в музея?

Така за първи път се озовах в музея, защото той нямаше експонати и по тази причина винаги беше заключен. Вътре имаше малка пещ за топене на стъкло с плочи за отливки и лакировка, разни химикали и смески. До пещта беше огледалото, голямо колкото входна врата.

Уредникът на музея беше доста смутен и непрекъснато се изчервяваше.

- Извинете, ама как се казвате, интересува ме малкото ви име! - запита той, като ме оглеждаше изпитателно.

- Невен! - и направих реверанс.

- Много ви моля, имайте предвид, че работата е изключително сериозна! Бихте ли подали паспорта си?

Подадох го. Наистина пишеше Невен с много други данни, които явно не го интересуваха.

- По време на любезното ви изказване на заседанието, забелязах, че ви липсва долен десен кътник. Бихте ли показали?

„Леле, казах си аз, че чак толкова ли съм си отварял устата, това е неприлично.”

Раззинах се, колкото може по-скромно и той видя, че е така.

- Чудесно! А вижте моите зъби, всичките са на мястото си!

Не ми се надничаше в чужда уста, но уредникът беше толкова настойчив, че  погледнах. Наистина бяха на мястото си.

Той заключи вратата на музея и походи из неголямото помещение.

- Точно за това ви помолих да дойдете. Ще ви помогна да имате зъб на празното място. Истински.

И двамата застанахме пред огледалото, което през цялото време се правех, че не забелязвам, защото предполагах, че точно за него ме е извикал. Първо на първо огледалото дори и за фабрика „Триар” правеше впечатление с абсолютно гладката си като прозрачна повърхност, без ни най-малка вълничка по нея. Изглежда да имаше и нещо друго.

- Вижте! – каза уредникът и протегна ръка.

Повърхността на огледалото трябва да беше проницаема, защото ръката му потъна вътре. „Този музей си заслужава съществуването!” – казах си аз. Но това не беше всичко.

- Вижте пък сега!

Уредникът бавно тръгна към огледалото, аз прижумях, а той най-спокойно мина през него и излезе от другата страна, огледалото пак си беше огледало.

- А може ли да се мине отзад напред?

- Точно в това е номерът! - каза той. - Да минем встрани и всичко ще ви обясня.

Започнах вместо него:

- Това огледало е вълшебно …

- Не, не така… - за пръв път се засмя той. - Огледалото е най-обикновено, но е покрито със специално проходим сребърен нитрат от обогатена с някои дреболийки и регенерационни смески съставка. По този начин може да се използва обърнатостта на образа в полза на човека!

- Обърнатото да се използва в наша полза?

- Точно така! Радвам се, че схващате. Знаете ли колко съм търсил човек като вас, но градчето е малко. Едва на заседанието разбрах, че се казвате Невен и имате, т.е. ви липсва зъб. Не знам дали ви е направило впечатление, но името ви, четено или произнесено и напред и назад е все Невен! Знаете ли какво означава това?

- Това сигурно означава много! - сега се усмихнах аз.

- Точно така. Много, извънредно много. След години, в бъдеще това ще има извънредно голямо значение в здравеопазването! Така - кратко мълчание. - В огледалото отражението на човека и на всички предмети е огледално. Дясното - ляво и обратното - лявото е дясно. Заставате пред огледалото, липсва ви кътник от дясната страна. Погледнато в огледалото - там имате зъб, кътникът ви липсва от лявата страна! А симетричността на името ви позволява да се върнете през обратната страна на огледалото.

Ясно личеше, че не говори глупости.

- Представете си: минавате през огледалото и се връщате от обратната страна. Така благодарение на специалното балсамно покритие и най-вече на името ви липсващият кътник е възстановен, защото в огледалото там е имало зъб. А съответният кътник от лявата страна си остава, та там по начало не ви е липсвал зъб!

И двамата замълчахме.

- Вместо да ходите на зъболекар, сега всичко ще ви мине отведнъж! Елате.

Отидохме до огледалото.

- Изпълнявайте точно каквото ви казвам! – каза уредникът на музея.

- Да не стане така, че ?...

- Не, няма нищо опасно. Застанете пред огледалото!

Застанах.

- Минете през него!

Минах.

- Обърнете се и постойте, без да дишате!

Не дишах.

- Сега не трябва да мислите за нищо, ама абсолютно за  нищо! Произнесете името си три пъти и се върнете през огледалото!

Изпълних и това. През цялото време се съмнявах във възможностите на уредника.

Той беше трескав от вълнение. Та малко ли е. Ако експериментът излезе сполучлив, за в бъдеще хората ще се наричат със симетрични имена и както гущерите опашката си, ще възстановяват изгубен крак, ръка, ухо, но не и нос, защото няма симетричен двойник.

- Отворете си устата!

Отворих я. Уредникът погледна и ме побутна да се видя в огледалото. В равната редица на зъбите ми нямаше прязно място! За всеки случай извадих джобното си огледалце. И то показваше същото. Пипнах с пръст. Дупка нямаше!

Уредникът, не на себе си от радост, извика:

- Ура! Ура! Ура!

И веднага забелязах, че в разтворената му от радостта уста, липсва долен десен кътник. Сетих се. През време на експеримента мислех за него, съмнявах се във възможностите му. Замълчах. Защо да му развалям радостта?

Сетне опитите се провалиха, защото след година построиха железница до градчето и хората къде по един, къде по двама, къде със семействата си, къде без тях се преселиха в големия град. Останала почти сама с директор, фабриката се оказа нерентабилна и я закриха. Сега никъде не произвеждат такова качествено стъкло, а представяте ли си, какъв ще излезе човек, ако мине през амалгамата на едно некачествено, вълнообразно, разкривено огледало? Като от залата на смеха, осакатен за цял живот, и хич няма да е смешно.

Иван БАБУКОВ

През 1938 - 1939 г. той е най-младият народен представител

Най-лошо е положението в Африка

Отрядът в общината е един от най-добрите в Русенска област

Разбрах, че при мен влиза пиян човек

Ванга наричала антифашиста генерал Александър Гетман „мъжо ми” 

 4 издания на „Панорама“ и 3 издания на „Референдум“ ще бъдат посветени на вота

Те се оглеждат в криви огледала, мислят се за богове, изживяват се като безсмъртни

Дърветата се кипрят в златисто, жълто, оранжево, червено и кафяво

Библиотечните работници е да представят творбите на български и чуждестранни автори

Иван Бабуков се пробва и на издателската нива 

Макар и самоук творец, Захари Жендов постига редица международни отличия

Тук художникът е прекарал последните години от живота си 

 Поетьт не скри болката и разочарованието си